— С какво мога да ти помогна? — примири се с неизбежното Тода.
— Да започнем с финансовия министър Нита.
Агентът се озърна, сетне се изправи и рече:
— Да идем някъде другаде, какво ще кажеш?
Не след дълго двамата крачеха из хиподрума на замъка Едо. През лятото тук можеха да се видят самураи, яхнали коне и препускащи в бясна надпревара, окуражавани от радостните възгласи на дворцовите служители. Ала сега теренът бе само гола ивица земя, пейките пустееха, долавяше се единствено слабата миризма на тор. Тода и Сано се усамотиха на пуста ливада, оградена от борове и каменни стени.
— Вярно ли е, че Нита злоупотребява с парите от държавната хазна? — попита Сано.
Тода изглеждаше така, сякаш бе отгатнал въпроса, но въпреки това се навъси, явно обезпокоен.
— Откъде чу това?
— Изглежда, Нита го е споменал пред куртизанката Глициния, която го е споделила с друг клиент.
— Е, Нита е обект на строго секретно разследване — поясни Тода. — Изненадан съм, че сам се е изобличил, но мъжете понякога са доста нехайни какво говорят пред куртизанките.
— Значи злоупотребите му са факт — заключи Сано.
Тода кимна и отправи поглед към покривите на дворцовите обори. Ято врани кацна по клоните на боровете.
— Установихме несъответствия между данъците, събрани в провинциите, и парите в сметките на държавната хазна. Проведохме разследване и подозрението ни падна върху Нита. До момента се слави с добра репутация, но посещенията в Йошивара са доста скъпа привичка. Поставихме го под тайно наблюдение и го видяхме през нощта да взима злато от съкровищницата. За да прикрие липсващите пари, променя входящите суми в счетоводните книги — агентът стрелна с поглед Сано. — Каква е връзката между злоупотребите на Нита и убийството? Засилват ли подозренията към него?
— Не е изключено — отвърна Сано. — Възможно е да е убил Глициния, защото е съжалил, че й е казал за злоупотребите, и е искал да й попречи да го издаде. Въпреки че не е разполагала с доказателства и е проститутка, обвиненията й биха навредили сериозно на положението му.
— Може Глициния да е казала на владетеля Мицуйоши — предположи Тода. — Като негово достояние тази информация би застрашила Нита още повече, тъй като двамата бяха в лоши отношения. Нита описа подробно колко пари е пропилял владетелят Мицуйоши, и изпрати сведенията на семейството му. Бащата остана шокиран от прахосничеството на сина си и прекрати издръжката му. Мицуйоши обвиняваше Нита за връхлетялата го мизерия. Беше убеден, че Нита е постъпил така, за да му попречи да се среща с Глициния.
Двамата стигнаха до края на хиподрума и тръгнаха обратно. Враните полетяха над ливадата като черни хвърчила, крясъците им отекнаха в неподвижния въздух. Сано отбеляза факта, че Тода току-що бе опровергал твърденията на финансовия министър, че не е обичал Глициния и че не е ревнувал от другите й клиенти, като в същото време бе потвърдил думите на главния старейшина Макино.
— Значи смяташ, че Нита е убил и Мицуйоши, и Глициния?
— Не изключвам възможността той да стои зад убийството и изчезването на куртизанката — отвърна Тода, — но не мисля, че е от хората, които биха си изцапали ръцете, като намушкат някой мъж или отвлекат жена.
— Възможно ли е някои от хората му да са свършили мръсната работа?
— Малко вероятно. Те са предани на Нита, но едва ли лоялността им се простира дотам, че да убият наследника на шогуна. Нита има куп познати сред престъпниците, които среща в Йошивара. На твое място щях да се поразтърся сред тях.
Сано щеше да го стори. Но въпреки това сценарият, който бяха разработили двамата с Тода, не му се струваше особено убедителен.
— Ако Глициния е била убита в стаята й, щеше да има някакви улики, но аз не открих нищо, което да подсказва, че там е умрял още някой, освен Мицуйоши. Ако е била отвлечена и убита някъде другаде, къде е трупът й?
— Разбрах, че продължаваш да претърсваш района около Йошивара и главните пътища — отбеляза Тода.
— Но засега не сме открили труп.
— Може тялото й да е хвърлено в река Сумида, в канала Сания или в някой от по-малките водни пътища.