Сега тя го виждаше как пуши лула и пише. Намазаната му с масла коса и копринената му роба блестяха. Беше сам, но в съседните стаи зад скрити в стените врати бдяха телохранителите му. Сърцето на госпожа Янагисава се изпълни с трепетно обожание.
Той бе все така красив, както и в деня на запознанството им. Тогава тя се бе учудила как е могла да заслужи подобен съпруг. Трябваше да се досети, че бракът им щеше да се окаже точно това, което жена като нея би могла да очаква.
Открай време знаеше, че е грозна. Бе второто от три деца, израсла в провинция Кай в къщата на родителите си — и двамата далечни родственици на Токугава. Вътре кипяха глъч и оживление, но тя бе стеснителна и саможива. Вечен прицел на подигравките на красивите си сестри, критикувана от майка си и прислугата, пренебрегвана от баща си, тя прекарваше повечето време сама. Компания й правеше само една кукла с нащърбена порцеланова глава, която за нея бе още по-скъпа заради недостатъка й.
Когато достигна възрастта за брак, родителите й взеха да я водят на различни миай. Тя не смееше да погледне кандидат-младоженците в очите, понеже се боеше да не зърне в погледа им отвращение. Тези срещи не доведоха до нито едно предложение. Бе обречена на моминство… до онази съдбовна миай с младия дворцов управител на шогуна.
Случи се преди десет пролети. По време на срещата в околностите на храма Каней тя стоеше заслушана в разговора, с наведена глава и вперени в земята очи. Мекият тембър на дворцовия управител Янагисава бе накарал нещо в нея да трепне. Любопитството надделя над стеснителността. Тя събра смелост да вдигне очи и погледите им се срещнаха. Той я омагьоса. Беше като да се взреш в слънцето, след като си живяла в непрогледен мрак. Обляха я горещи вълни, сякаш образът му излъчваше топлина. Тогава мъжът се усмихна, а тя усети замайването и разтуптяващото сърцето чувство, предизвикано от първата любов. Съгласието му да се оженят й се стори като чудо. Дори се осмели да мечтае за щастие, докато си разменяха ритуалните чаши саке по време на сватбата, но още първата им нощ й разкри жестоката реалност на брака й.
— Това са твоите покои — рече Янагисава със студен безстрастен глас. — Ще те оставя, докато се съблечеш и легнеш.
Тръпнеща в тревожно очакване, тя се подчини. Скоро Янагисава се върна. Без изобщо да я погледне, угаси лампата и в тъмното прошумоляха дрехите, които сваляше от себе си. Пъхна се до нея под юргана. Тя усети желанието му, но след няколко машинални ласки всичко свърши. Той стана и си тръгна. Тя лежеше сама, от очите й се стичаха сълзи, а между краката й пареше тънка ивица кръв. Не беше разменила и една дума със съпруга си; дори не бе видяла тялото му. И знаеше, че той угаси лампата само за да не я гледа.
През следващите месеци дворцовият управител не й оказваше повече внимание. Тя се чувстваше като обитаващ къщата призрак. Не виждаше почти никого, освен прислугата, не разговаряше с никого и не завърза никакви приятелства в замъка Едо. Любовта и копнежът й по Янагисава само се засилваха от отсъствието му. През две-три вечери той я посещаваше в леглото и тя всеки път се надяваше, че той ще прояви нежност и тя ще изпита удоволствие. Но всеки път той се държеше както първия.
Нуждата да разбере съпруга си бе породила у нея навика да го наблюдава и да се заслушва в клюките на прислугата. Разбра, че се е добрал до длъжността, като е прелъстил шогуна, с когото е имал продължителна сексуална връзка. Научи, че се е оженил за нея, понеже е търсел съпруга от рода Токугава. Бе имал много любовници, както мъже, така и жени, но тъй като връзките му бяха краткотрайни, за нея те представляваха безсмислени забавления, които не заслужаваха ревността й. В мечтите й някой ден дворцовият управител щеше да я обикне.
Първоначално раждането на дъщеря им Кикуко бе подхранила надеждата й. Дворцовият управител Янагисава заставаше често на вратата на детската стая, наблюдавайки я как люлее бебето, и макар да се стесняваше толкова много, че не смееше да го заговори, тя си мислеше, че вероятно той я цени като майка на детето му. Скоро обаче недъзите на Кикуко станаха очевидни.
— Защо не ходи? Защо не говори? — настоятелно питаше дворцовият управител, когато Кикуко достигна възрастта, на която другите деца вече правеха това.
Бе престанал да посещава спалнята на съпругата си в мита, в който бе разбрал, че е бременна, и никога повече не я удостои с близостта си. Тя чуваше слугите да говорят как я обвинявал, задето му е родила идиот. Янагисава не обръщаше внимание на Кикуко и изобщо не се интересуваше от нея.