Както лежеше на пода на таванското помещение точно над кабинета на съпруга си, госпожа Янагисава прегърна малкото момиче и го притегли към себе си. Кикуко бе толкова добра и послушна; щеше тихо да лежи тук на тавана, колкото бе необходимо, вместо да нервничи и да се оплаква, както биха правили другите деца. Кикуко изглеждаше прекрасно и външно недостатъците й не личаха. Тя бе цялото й богатство, не притежаваше нищо друго, освен нея. Майчината привързаност трябваше да компенсира жестокото отхвърляне на бащата. Въпреки всичко обаче госпожа Янагисава не преставаше да обича съпруга си. В продължение на почти шест години тя вярваше, че отношението му към нея ще се промени, докато две събития не поставиха вярата й на изпитание. Първото беше сватбата на сосакан Сано. Тя бе чувала за Сано при идването му в замъка Едо, а съпругът й видя в него съперник, започна да го шпионира и да крои заговори срещу него. Но Сано привлече интереса на госпожа Янагисава едва в деня, в който двете с Кикуко бяха излезли на разходка с паланкина си и когато се върнаха, завариха пред портите на замъка дълго шествие.
— Това е Уеда Рейко, бъдещата съпруга на сосакан сама — подхвърли някой от тълпата зяпачи. Обзета от любопитство, госпожа Янагисава се доближи до паланкина на младоженката. Прозорецът се отвори и Рейко повдигна белия си воал, за да надникне навън. Когато зърна красивото й лице, госпожа Янагисава бе пронизана от завист. Рейко бе нейна пълна противоположност. Докато я гледаше, си даде сметка, че само такава жена би могла да спечели съпруга й и че любовта й към него е напълно безнадеждна.
Завистта на госпожа Янагисава се превърна в мания да научи нещо повече за Рейко. Дочуваше шпионите на дворцовия управител да докладват, че Рейко помагала на съпруга си при разследванията му. Заповяда на слугите си да разберат от прислугата на Рейко какво прави господарката им и кога излиза. Взе да я следи от разстояние и разбра, че Рейко води деен и интересен живот, а за нея оставаше единствено горчивото удоволствие на съпреживяването. Две лета по-късно, когато сосакан сама заведе съпругата си в Мияко, завистта й прерасна в омраза.
Госпожа Янагисава стоеше скрита в тълпата и наблюдаваше как процесията напуска замъка. Сано яздеше и се усмихваше до паланкина на Рейко, докато двамата разговаряха. Гледката даде на госпожа Янагисава да разбере, че двамата изпитват един към друг любов, каквато липсваше в нейния брак. Тя остана загледана след тях, докато ноктите й се впиваха в дланите, оставяйки кървави следи. Това й се струваше върха на мъките, защото нямаше как да знае, че разследването в Мияко щеше да оповести второто бедствие, което щеше да се стовари върху нея.
Тишината долу в кабинета бе нарушена от почукване на вратата.
— Влез! — извика дворцовият управител Янагисава. В стаята предпазливо пристъпи йорики Хошина, а лицето му бе необичайно сериозно. Госпожа Янагисава бе пометена от вихрените емоции, които Хошина винаги предизвикваше у нея.
Хошина коленичи пред дворцовия управител и рече:
— Размишлявах за снощния ни разговор.
— Така ли? — Янагисава остави четката, с която пишеше.
Поведението и на двамата бе сдържано, но госпожа Янагисава усещаше напрежението помежду им. Почти долавяше кипналата им кръв, ускореното им дишане и стаеното им желание.
Съпругът й също бе отишъл в Мияко и бе довел от там Хошина, с когото бяха заживели заедно. Беше се влюбил в този мъж вместо в нея! Нощ след нощ тя изживяваше агонията да ги наблюдава обладани във вихъра на страст, каквато Янагисава никога не бе проявявал към нея. Как само презираше Хошина, който й бе откраднал онова, за което копнееше!
— Разбрах какво сте имали предвид, когато казахте, че убийството на владетеля Мицуйоши ни предоставя много повече възможности, освен шанса да свалим Сано — в гласа на Хошина се долавяше нетърпение.
— Продължавай — усмихна се в очакване дворцовият управител.
Госпожа Янагисава опита да потисне чувствата си и се заслуша, защото искаше да разбере какво бе казал съпругът й снощи, когато бе подслушала разговора му с Хошина. Искаше да чуе плановете му, защото те можеха да засегнат нея и Кикуко, но също така, защото това, придобито по непозволен начин знание бе единственото, което получаваше от него.
— След като Мицуйоши вече го няма, шогунът има нужда от нов наследник — Хошина се поколеба, вперил предпазлив поглед в дворцовия управител в очакване на реакция. Усмивката на Янагисава стана по-широка и Хошина продължи: — Новият наследник трябва да бъде младеж с приятна външност и маниери.