Госпожа Юе коленичи до Рейко и й предложи чай и скъпи сладки върху фини плата, които прислужничките сервираха. До момента Рейко бе преброила шест помощници. След като семейството бе в състояние да поддържа такъв висок стандарт на живот, как така не са могли да осигурят издръжка на една дъщеря? Наистина ли това бе домът на куртизанката Глициния?
Докато Рейко и Охана похапваха и пийваха деликатно, госпожа Юе си бъбреше с Рейко за времето. Тя говореше и се усмихваше с превзета елегантност. След известно време каза:
— Може ли да ви попитам какво ви води тук?
— Дойдох заради дъщеря ви — отвърна Рейко.
Усмивката на жената изчезна; устните й изтъняха от недоволство.
— Дъщеря ми не е тук. От години вече не живее в тази къща.
— Тя ли е Глициния, куртизанката? — попита Рейко с желанието да се увери, че двете говорят за един и същ човек.
Госпожа Юе извърна поглед и кимна.
— Знаете ли, че е изчезнала от Йошивара в нощта, когато е бил убит наследникът на шогуна?
Последва повторно кимване от страна на госпожа Юе. Тя сплете деликатните си ръце на гърдите и впери мрачен поглед в празното пространство.
— Съпругът ми трябва да открие Глициния — каза Рейко. — Надявах се, че можете да ни помогнете.
— Не съм я виждала и не зная къде е — превзетата елегантност бе напуснала госпожа Юе и сега тя говореше с равен, обикновен глас. — Но не се учудвам, че си има неприятности. В случай че я откриете, ще ви бъда признателна, ако й кажете да не очаква помощ от мен.
Явно тази експедиция нямаше да доведе до желания резултат, но въпреки разочарованието си Рейко бе заинтригувана от отношението на майката към дъщерята. Без съмнение двете не се обичаха особено.
— Може би, ако ми разкажете за дъщеря си, това ще ми подскаже къде може да е — предположи Рейко.
Устните на госпожа Юе потръпнаха, а погледът й се изостри. Личеше си, че много внимава да не говори за Глициния, но в същото време се страхува от съпругата на сосакан сама. Накрая въздъхна и отстъпи.
— Как е станала куртизанка? — попита Рейко.
— Това не е нещо обичайно за семейството ни — избухна госпожа Юе. — Но тя си го заслужава. Доволна съм, че я продадох на публичния дом! — тази жена нарочно бе обрекла дъщеря си на падение. Рейко бе тъй ужасена, че застина безмълвна.
— Когато беше малка, я обичах много, но тя стана лоша — госпожа Юе говореше припряно, а кръглите й очи блестяха от срам. — Правех какво ли не, за да мога да й купя хубави дрехи, а тя се отплати за доброто със зло.
Жената изсумтя гневно и избърса нос в ръкава си.
— Започна се, когато беше на тринайсет, след като почина баща й. Той беше работник в корабостроителница. Удари си крака там, раната гнояса и умря. Не знаех как щяхме да живеем с Глициния, защото нямахме нито пари, нито роднини. Но тогава собственикът на корабостроителницата ми предложи работа като прислужничка — в тази къща. Позволи ми да доведа и момичето си да живее тук с мен и да помага в работата. Оказа се, че ме харесва. На следващата година се оженихме. Аз станах господарката на къщата.
Тя се усмихна през сълзи, горда от своето издигане в обществото, но после върху лицето й се изписа горчивина.
— Трябваше да забележа как го гледаше Глициния и как той я изпиваше с поглед, как й купуваше неща и й обръщаше повече внимание, отколкото на мен. Но аз изобщо не подозирах. После една нощ се събудих от странни звуци в къщата. Ще разберете какво имам предвид… Същата нощ той трябваше да работи до късно. Предположих, че някоя от слугините си е довела тайно мъж. Станах и отидох да ги изхвърля. И тогава установих, че звуците идват от стаята на Глициния. Надникнах вътре. И ги видях. Бяха в леглото заедно — Глициния и моят съпруг! — в погледа на госпожа Юе проблесна негодувание. — Сграбчих го и го принудих да се отдели от нея. Започнах да го удрям, крещейки: „Пусни момичето ми, звяр такъв!“ — за да илюстрира думите си, госпожа Юе размаха юмруци във въздуха. Рейко потръпна, като си представи невинното дете, насилено от доведения й баща.
— Той падна на пода — продължи госпожа Юе. — Втурнах се към Глициния с думите: „Добре ли си?“, но при вида й сърцето ми се смрази. Очаквах да е изплашена и да плаче. Но тя стана, чисто гола, с вирната глава — госпожа Юе се изправи с маниер, излъчващ жестокост и тържество. — И ми каза: „Аз го обичам, майко. И той обича мен, не теб. Ожени се за теб, за да има мен, защото аз съм тази, която винаги е искал. А сега, след като вече съм достатъчно голяма, ще стане мой съпруг“. Не можах да повярвам на ушите си. Толкова бях слисана, че стоях там, втренчена в нея, и клатех глава. Тогава Глициния се обърна към мъжа ми: „Кажи й, че е истина. Кажи й, че ще сте разведеш с нея, както ми обеща, за да се оженим“.