Рейко седеше неподвижно, смаяна от цялата история, а госпожа Юе продължи:
— Вперих поглед в него. „Тя лъже — рекох. — Кажи и ми, че лъже“. Но той само сведе глава и остана неподвижен. И тогава осъзнах, че Глициния го е прелъстила, за да го накара да ме изостави. Втурнах се към нея с и се разкрещях: „Зла уличница! Как смееш да крадеш съпруга ми?“ Зашлевих я през лицето. Заскубах косите й, проснах я на пода и почнах да я тъпча. Тя призоваваше съпруга ми да я спаси. Но той не се помръдна, не искаше да ни погледне. Глициния заплака. А аз я проклинах и биех, докато грохнах. Всички останахме в онази стая безмълвни, докато нощта превали.
Госпожа Юе се свлече на колене с изражение на човек, способен да убие. Рейко си представи виновния мъж, вилнеещата жена и ридаещото момиче като герои в трагична пиеса.
— Сега разбирате защо трябваше да се отърва от дъщеря си — отправи тя предизвикателен поглед към Рейко. — Съпругът ми нямаше намерение да се ожени за нея и да ме изхвърли, но ако беше останала, тя щеше да го кара винаги да желае нея, а не мен — в гласа й прозвуча горчивина. — Не можех просто да я изгоня от къщи, защото тя щеше да се върне и да убеди съпруга ми да я приеме отново. А и заслужаваше да бъде наказана. На сутринта им казах какво съм решила. Глициния ме молеше да й простя, но аз не й обърнах внимание. Мъжът ми ни отведе с ферибота нагоре по реката до Йошивара. Стигнахме до портите и аз казах на един от стражите: „Искам да продам дъщеря си“. И той доведе собствениците на публичните домове. Те се караха за Глициния, защото тя беше много хубава. Продадох я на онзи, който ми предложи най-много пари. Стигаше ми, дето си мислех, че ще бъде завинаги затворена в Йошивара. Когато я поведоха към вътрешността на квартала, тя взе да умолява съпруга ми да не я изоставя. Мен ме прокле, крещеше, че ще съжалявам за онова, което съм сторила, но аз просто си тръгнах. Мъжът ми ме последва и двамата се прибрахме у дома.
Рейко беше ужасена. Стореното от госпожа Юе бе, по-лошо от онова, което вършеха някои бедни селяни. Те не можеха да изхранват децата си и ги продаваха на собствениците на бордеите, защото там щяха да бъдат нахранени и облечени. За разлика от тях госпожа Юе съвсем съзнателно бе обрекла Глициния на проституция. Рейко погледна към Охана, която й кимна самодоволно, сякаш казваше: „Нали ви казах, че лъжите звучат по-добре от истината“. Вероятно Глициния си бе измислила нов живот, тъй като не е искала да обяснява на хората как е станала причина за собствения си позор, а майка й бе спечелила битката за мъжа, когото и двете желаеха. Рейко се замисли какъв извод можеше да се направи за убийството на Мицуйоши от лъжите на куртизанката. Най-малкото те навеждаха на мисълта, че Глициния е по-сложна личност, отколкото Рейко и Сано бяха предполагали.
През вратата на гостната надникна мъж, облечен в тъмна, внушаваща респект памучна роба на преуспяващ търговец. Мадам Юе го видя и на лицето й се изписаха вина и огорчение.
— Уважаеми съпруже, прибрал си се рано — притеснена, тя му представи Рейко.
Двамата се поклониха един на друг, неясно произнасяйки учтиви поздрави. Рейко забеляза, че мъжът е красив и няколко години по-млад от жената. Свенливостта му предполагаше слаб характер и Рейко почувства, че той би се подчинил на човек с по-силна воля. Малката му доведена дъщеря не бе имала никакъв шанс срещу гневната си и властна майка.
Мъжът се оттегли. След миг неудобно мълчание госпожа Юе сплете нервно ръце и каза:
— Не обичам да говоря за миналото, когато съпругът ми е наоколо — след което се насили и отправи към Рейко изкуствена усмивка. — Благодаря ви за честта, която ми оказахте с посещението си. Приятно връщане вкъщи.
Очевидно нямаше търпение да отпрати гостите си. Рейко й благодари за отзивчивостта. Юе ги изпрати до портата. Следобедът продължаваше да бъде все така мрачен и сив; влагата във въздуха се превръщаше в ледени капчици, които сковаваха лицето на Рейко. Преди да се качи в паланкина, тя спря за момент и се обърна към госпожа Юе.
— Онзи ден в Йошивара… Тогава ли видяхте дъщеря си за последен път?
Госпожа Юе сви устни:
— Де да беше така. Само че Глициния се върна тук преди около четири години.
— Наистина ли? — удиви се Рейко. — Но как? На куртизанките им бе забранено да напускат Йошивара, освен по специални случаи. Една таю можеше да си отиде вкъщи само за да посети неизлечимо болни родители, а такива обстоятелства нямаше при Глициния.