Сега съдията Аоки отправи поглед към Сано в дъното на залата, предизвиквайки го да възрази.
— Ваша светлост, при цялото ми уважение трябва да ви помоля да отложите делото по убийството — въпреки гнева си Сано говореше учтиво, тъй като знаеше скритата опасност в молбата си. Присъстващите заобръщаха към него глава и той разпозна сред публиката важни служители от бакуфу.
— Умолявам ви също да отложите присъдата на финансовия министър Нита за злоупотреба и за момента да го оставите под домашен арест.
— По каква причина? — безчувствените очи на съдията Аоки проблеснаха.
Сано видя как финансовият министър впери поглед в него с неистова надежда за отсрочка. Обичайно бледото му лице сега бе придобило цвета на посивелите му коси; изглеждаше най-малко десет години по-стар от последната им среща.
— Разследването по убийството още не е приключило — поясни Сано въпреки тревогата си, че по принуда се озовава в съмнителното положение да защитава от закона един престъпник. — Засега не е установено дали убиецът е финансовият министър Нита или някой друг. Освен това, ако възникне необходимост, той трябва да ми бъде на разположение за разпит.
— Вашата молба е взета предвид и за съжаление — отхвърлена — маниерът на съдията Аоки бе почтителен, но подплатен със скрито самодоволство. — Припомням ви, че съдията има право да насрочва процеси и да произнася присъди по свое усмотрение.
Макар че Сано се радваше на висок пост в бакуфу, тъй като принадлежеше към вътрешното обкръжение на шогуна, фактическият му ранг беше неясен. Въпросът, дали имаше власт над останалите служители, бе обект на постоянни дебати.
— Съдът продължава работата си — обяви съдията Аоки. — Наказанието, което според мен заслужава финансовият министър Нита, ще бъде определено днес.
— Негово превъзходителство шогунът ми е предоставил отговорността да открия убиеца на владетеля Мицуйоши — каза Сано, като се мъчеше да овладее гнева си. — Ако финансовият министър Нита бъде съден днес не само за злоупотреба, но и за убийство, това означава намеса в изпълнението на моите задължения.
— Започвам да си мисля, че целите да забавите правосъдието за собствена изгода — зад равния глас с на Аоки звучеше скрита злоба; присъстващите се размърдаха в неловко очакване. — Нима предпочитате убиецът на наследника на негово превъзходителство да се измъкне ненаказан само защото не вие, а някой друг ще реши дали финансовият министър е виновен?
Това бе обвинение в държавна измяна, макар и косвено. Сано знаеше, че ако продължеше да се противопоставя на делото, щеше да си изпроси и пряко обвинение. Победен, поклати глава; кипеше от гняв, но безмълвно. Какъв лош късмет, че този месец беше ред на Аоки да съдийства, а не на бащата на Рейко! Съдията Уеда не би поставил личния си престиж над разума.
— Ще изслушаме първия свидетел — обяви съдията Аоки.
Противоречиви чувства връхлетяха Сано. Той не искаше да види как Аоки ще докаже вината на финансовия министър Нита, след като самият той не бе успял; но ако съдията служеше на справедливостта, осъждайки Нита, Сано нямаше право да се оплаква. Безспорно един такъв неуспех щеше да урони престижа му, но приключването на разследването щеше да уталожи настъпилия смут в бакуфу и да спести на Сано доста неприятности въпреки накърнената му репутация. Освен това беше любопитен да види какви разкрития щяха да се направят в хода на делото.
Един от секретарите извика:
— Призовава се Качо, куртизанка от Йошивара.
Една жена от първия ред на публиката се придвижи напред, както бе коленичила, и спря близо до ширасу. Сано разпозна в нея една от куртизанките, които в нощта на убийството на владетеля Мицуйоши бяха забавлявали гостите по време на увеселението в „Овария“.
— Ти познаваш ли финансовия министър Нита?
Тя се поклони и отговори смирено:
— Да, ваша светлост.
— Вярно ли е, че е бил толкова влюбен в Глициния, че е запазил за себе си всичките й часове за клиенти, тъй като не е искал да я дели с друг мъж?
— Да, ваша светлост.
— Да се отбележи, че финансовият министър Нита е ревнив човек, готов на всичко, за да запази Глициния за себе си — съдията Аоки се обърна към присъстващите: — Свидетелката е свободна. Да чуем следващия свидетел.
Възраженията на Сано към процеса станаха още по-категорични, тъй като съдията Аоки бе използвал свидетелката като марионетка само за да потвърди собствените му съждения, които изкарваха финансовия министър убиец. На практика всички процеси в Япония приключваха с присъда „виновен“, а този, който течеше в момента, обещаваше да се превърне в пример за това, как Аоки поддържаше установената практика.