Вторият свидетел бе собственикът на „Овария“. Съдията Аоки го попита:
— Финансовият министър Нита дойде ли в уречения час за среща с Глициния в нощта на убийството?
Собственикът отговори отрицателно и Аоки зададе втори въпрос:
— Защо не?
— Владетелят Мицуйоши помоли за компанията на Глициния и финансовият министър Нита му я отстъпи.
— Беше ли финансовият министър ядосан или разстроен от факта, че владетелят Мицуйоши го е лишил от срещата му с жената, която обича?
— Много ядосан… и много разстроен.
— Да се отбележи, че гневът, който финансовият министър е изпитвал към жертвата, както и мрачното настроение са били достатъчни предпоставки за убийство — каза съдията Аоки.
Сано се почувства реабилитиран, тъй като до този момент Аоки не бе представил никакви нови доказателства срещу Нита. В същото време бе обзет от тревога, че съдията търси начин да осъди един обвиняем въз основа на свидетелски показания, които Сано познаваше и смяташе за несъстоятелни.
— Колко време остана онази нощ в „Овария“ финансовият министър? — последва нов въпрос към свидетеля.
— Няколко часа, ваша светлост — отвърна собственикът.
— Макар че не е можел да бъде с Глициния и е знаел, че тя е на горния етаж с Мицуйоши? — бръчките по лицето на Аоки изразяваха престорена изненада.
— Да.
Съдията кимна удовлетворен и се обърна към публиката:
— Финансовият министър е останал, защото е искал да отмъсти на владетеля Мицуйоши. Имал е достатъчно възможности да се промъкне горе и да убие съперника си.
Следващите двама свидетели бяха стражите от портала на Йошивара. В отговор на въпросите на съдията Аоки те свидетелстваха, че Нита ги е подкупил, за да го пуснат да излезе от квартала след забранения час.
— Очевидно финансовият министър Нита е нарушил закона и е напуснал Йошивара, защото е бързал да избяга от сцената на собственото си престъпление — съдията се обърна към Нита: — Имате ли да кажете нещо в своя защита?
— Не съм убил никого! — отрече Нита с рязък глас, който трепереше от негодувание. — Аз съм крадец, но не и убиец.
— Един самурай, достатъчно покварен да краде от господаря си, спокойно може да убие и неговия братовчед — заключи Аоки. — Обявявам ви за виновен за смъртта на владетеля Мицуйоши.
Олюлявайки се, Нита се изправи на крака, като разпиля белия пясък.
— Не съм го убил! — извика той. Вълна от вълнение премина през публиката. — Каквото и да съм сторил, относно това убийство съм невинен!
Двама от стражите в залата го хванаха и го принудиха отново да застане на колене. Без значение, дали Нита казваше истината, или просто се опитваше да предотврати по-нататъшното опозоряване на семейството си, Сано повече не можеше да мълчи. Той стана и каза:
— Ваша светлост, не бива да съдите въз основа на толкова оскъдни доказателства.
Съдията Аоки го изгледа така свирепо, сякаш в следващия миг щеше да го изхвърли от залата, но не можеше да го стори заради високото положение на Сано.
— Право на съдията е да преценява доказателствата. Аз съм решил, че уликите срещу Нита са достатъчни, за да го осъдя за убийство.
— Не може да ме осъдите! — задърпа се Нита от ръцете на стражите. — Аз съм невинен. Кълна се в честта на прадедите си!
— Вие дори не представихте факти, доказващи невинността му — възпротиви се Сано.
Той долови как през публиката премина ропот, видя любопитни лица, които взеха да се извръщат към него, и усети как висшите служители се питаха какво ли ще му се случи заради това, че е взел страната на направил самопризнания предател. Знаеше, че има хора, които изгаряха от нетърпение да го видят екзекутиран редом с Нита. Всеотдайността му в диренето на истината неизменно го въвличаше в подобни рискове. Но въпреки това не можеше да допусне разследването да завърши с осъждането на Нита и действителният убиец да се отърве от справедлива присъда.
— Представил съм всички доказателства, които съм сметнал за съществени — заяви съдията. — Това е повече от достатъчно, за да бъде удовлетворено правосъдието.
Това бе истина — безброй обвиняеми биваха осъждани правилно или погрешно въз основа и на по-оскъдни доказателства от онези, които Аоки бе представил срещу Нита, при това с пълното одобрение на бакуфу.
Сано каза:
— Нямате свидетели, които да удостоверят, че финансовият министър Нита е влязъл в стаята, където е бил убит владетелят Мицуйоши. А и в самата стаята не бяха открити никакви улики, които да го потвърдят.