Съдията отмина аргумента му с небрежно махване на ръка.
— Или той е унищожил всички следи от присъствието си там, или вие не сте успели да ги откриете. Любовта му към куртизанката Глициния е достатъчно доказателство, че се е възползвал от възможността да убие съперника, прекарал нощта с нея.
— Не я обичам! — проплака отчаяно Нита. — Ако я желаех толкова силно, щях да й откупя свободата и да се оженя за нея. Тя също ме искаше, но аз й отказах. А и никога не бих убил наследника на моя господар заради една проститутка!
— Имаме основание да вярваме, че казва истината — отбеляза Сано, като си даваше сметка, че всяка дума го свързва все по-здраво с Нита и подрива лоялността му към режима. — Финансовият министър се развлича и с други куртизанки, не само с Глициния. Дори е обезпечил ритуалното излагане на завивките на една от тях.
— Виждате ли? — обърна се Нита към съдията.
— Тишина! — нареди Аоки, след което заяви на Сано: — И с още хиляда куртизанки да се забавлява, това е без значение. Принудата да отстъпи Глициния на владетеля Мицуйоши го е разстроила достатъчно, за да се скара със собственика и да убие за отмъщение.
— Бях разстроен, защото в „Овария“ поискаха да платя за срещата, която нямаше да се състои — отвърна Нита гневно.
— Има и други заподозрени — музиканта Фуджио, както и придружителката на Глициния, Момоко, която е задържана за същото убийство — Сано тръгна към подиума по пътеката между редовете насядали мъже. — Със същия успех бихте могли да подведете под съдебна отговорност всеки един от тях.
— Но никой от тях не е заклет предател — отвърна съдията Аоки и отправи към Сано поглед, изпълнен със скрито тържество. Лошият нрав на финансовия министър го правеше по-вероятен извършител на престъплението, но това не бе главната причина Аоки да се спре именно на него въпреки останалите заподозрени, даде си сметка Сано. Съдията Аоки не бе достатъчно зъл, за да осъди някого заради прищявка, нито искаше кръвта на Фуджио или Момоко по ръцете си, защото си даваше сметка, че можеха да се окажат невинни. Финансовият министър Нита, който вече бе получил смъртна присъда заради злоупотреби, беше безопасната изкупителна жертва. Съдията можеше да му лепне обвинение в убийство с чиста съвест и без много да го е грижа, че истинският престъпник може да е все още на свобода.
Ако владетелят Мицуйоши е бил единствената цел на убиеца, той не би трябвало да има причина да убива отново. Шогунът щеше да е доволен от присъдата на финансовия министър Нита, съдията щеше да получи повишението, за което толкова отдавна копнееше. Безпощадната му пресметливост смрази кръвта на Сано.
— В такъв случай осъдете финансовия министър Нита, щом желаете — каза Сано, — но забавете екзекуцията — ако разполагаше с малко време, можеше да научи истината за убийството и ако бе необходимо да отмени присъдата на Нита. — Моля само за още няколко дни.
— Позволихте си твърде много волности по отношение на съдебните дела — отбеляза съдията Аоки гневно. — Справедливостта не може да бъде забавена, защото на вас така ви се ще — обърна се към Нита и обяви: — Осъждам ви на смърт чрез ритуално самоубийство! — след което кимна на стражите: — Отведете го на мястото за екзекуции.
Откъм Нита се разнесоха стонове и вайкане. Очите му се разшириха от ужас, след като до съзнанието му достигна мисълта, че всякаква надежда вече е загубена. Когато го повлякоха към вратата, краката му бяха омекнали и той се полюшваше между стражите като труп.
Отчаян, Сано застана на пътеката и препречи пътя им.
— Спрете! — нареди той.
Четиримата му детективи скочиха и застанаха до него. Стражите спряха и погледнаха към Аоки в очакване на следваща заповед, а към тях на помощ се притекоха и още. Из залата се разнесе озадачен ропот.
— Финансовият министър Нита е под моя опека — заяви Сано на съдията.
Той хвана дръжката на меча си; детективите му и стражите в залата го последваха. Докато двете страни стояха една срещу друга, зрителите скочиха на крака и се прилепиха към стените, за да освободят място за битката.
Очите на съдията Аоки блеснаха от гняв, който подсказа на Сано, че си е спечелил смъртен враг.
— Няма да позволя кръвопролитие да оскверни моя съд — каза той и направи жест към стражите. Те свалиха ръце от оръжията и пуснаха Нита, който рухна на пода. — Ако решите, можете да предотвратите смъртта му със сила, но ви съветвам хубаво да си помислите преди това.
В съдебната зала настана мъртва тишина, а Сано си представи последствията от своите действия. Да отвлече Нита, изглеждаше единственият възможен начин да спечели време, за да разреши случая. Щеше обаче да си навлече обвиненията, че е защитил един предател. Изобщо не бе от значение, дали Сано имаше властта да отмени решение на съдията Аоки. Намесата му в законовата процедура щеше да го заклейми като противник на справедливостта. Лоялността му към режима щеше да бъде поставена под въпрос, а репутацията му щеше да бъде унищожена. Финансовият министър бе официално признат за виновен за смъртта на наследника на шогуна и по тази причина много хора щяха да повярват, че Нита наистина е убиецът. Ако шогунът повярваше на това, Сано можеше да бъде пратен в изгнание, но най-вероятно просто щеше да бъде екзекутиран. Дори шогунът да пощадеше семейството му, Рейко и Масахиро щяха да споделят позора му. Животът им щеше да бъде съсипан.