И всичко това заради финансовия министър Нита, който накрая можеше да се окаже и действителният убиец. Гърдите му се изпълниха с гняв и отчаяние. Той поклати глава към детективите си. Под злорадия поглед на съдията Аоки те отстъпиха встрани, за да сторят път на стражите, които изведоха финансовия министър Нита от съдебната зала.
Глава 20
— Финансовият министър Нита си е направил сепуку? — повтори слисан Хирата.
Сано кимна печално.
— Съобщението е официално — бяха минали около два часа от процеса. Сано, Хирата и Рейко седяха в и кабинета на Сано. Рейко сипваше купички горещ чай за тримата.
— Какво ще стане сега? — попита тя.
— В най-добрия случай ще успея да убедя шогуна да ме остави да разследвам убийството, докато разбера дали финансовият министър Нита наистина е убиецът, или съдията Аоки е направил грешка — Сано отпи от чая, който изгори устата му. — А в най-лошия, шогунът ще реши, че вината е моя, че не съм изпълнил дълга си и съм проявил нелоялност към режима.
Нямаше защо да навлиза в подробности относно последствията — израженията по лицата на Хирата и Рейко говореха, че разбират отлично ситуацията.
— Но известно време няма да знаем какво е положението — продължи Сано. — Шогунът е болен и е издал заповед никой да не го безпокои. Аз написах отчет, в който обясних какво съм направил по време на процеса, и го оставих на секретаря на шогуна. Но и съдията Аоки ще изпрати доклад. Просто ще трябва да чакаме и да се надяваме, че когато шогунът ги прочете, ще предпочете моята, а не неговата гледна точка.
Тримата седяха и стискаха купичките си с чай. За да намали напрежението, Сано каза:
— Засега действаме така, все едно разследването продължава. Аз поемам няколко нови следи — и разказа за посещенията на висши служители, чиято цел бе да обвинят в престъпление свои врагове. — Обвиненията може и да са фалшиви, но сме длъжни да ги проверим. А вие какво научихте днес?
— Аз не открих никакви следи нито от Глициния, нито от любовника й от Хокайдо — Хирата сведе поглед. — Нямаше ги в чайните на Суруга, нито в гостилниците на Фукагава, макар че ги претърсих до една. Почвам да се чудя дали този мъж изобщо съществува и дали дневникът не е подправен.
Сано бе потиснат, защото, ако му се наложеше да убеждава шогуна, че разследването трябва да продължи, се нуждаеше от по-убедителни аргументи, а не само от усилия, които неизменно завършваха в задънена улица.
— Твърде рано е да се отказваме. Продължавай да търсиш!
Рейко се обади:
— Струва ми се, че аз попаднах на нещо важно — държането й бе предпазливо, но обнадеждаващо. Тя описа как се бе срещнала със семейството на Глициния и какво бе чула в дома им. — Първо се е опитала да отнеме съпруга на майка си, а после — в израз на отмъщение заради това, че е била продадена в Йошивара — е унищожила дрехите й, което я определя като и егоистична и подла.
— И я прави възможен извършител на убийството, макар че случилото се преди години няма пряка връзка със смъртта на владетеля Мицуйоши — отбеляза Хирата, видимо ободрен от новото развитие на събитията.
Но това описание на Глициния обезпокои сериозно Сано. Куртизанката го бе излъгала за миналото си и той си даде сметка, че знае за нея даже по-малко, отколкото бе смятал. Мисълта, че някогашната му е любовница е убийца, го отврати. Ако успееше обаче да докаже, че финансовият министър Нита е невинен, списъкът на заподозрените щеше да намалее, а вероятността Глициния да е виновна — да нарасне.
— Освен това имам някаква идея, къде може да е заминала — добави Рейко. — Не е изключено Глициния да е подирила подслон при приятелката си от детството — Юя. След като излязох от къщата на майка й, разпитах съседите. Казаха ми, че Юя работела в някаква баня в града.