Обзет от съмнение и тревога, Сано сви рамене.
— Каквото и да представлява това убийство, излишно е да правим заключения, преди да чуем какво има да ни каже Фуджио за онова, което открихме.
Той излезе от ваната. Рейко го посрещна с разтворена кърпа и докато го обгръщаше с нея, отхвърли връхлетялата я мисъл. Безспорно тя бе плод на съмненията, които й бе внушил случаят „Черният лотос“. Каквато и тайна да криеше Сано, не беше възможно да е онова, което за миг я бе накарало да изтръпне.
— Хайде да си лягаме и да се опитаме да поспим през тези няколко часа, които ни остават до утрото — рече Сано. — На сутринта Хирата ще разпита Фуджио, а аз ще отида до моргата на Едо, за да видя каква информация ще ни предостави аутопсията, извършена от доктор Ито. Онова, което ще научим, може да ми помогне да убедя шогуна, че разследването трябва да продължи.
Глава 21
Селцето Имадо, където живееха разни търговци и работници от Йошивара, се намираше отвъд оризищата и блатата, които го деляха от квартала на удоволствията. Състоеше се от няколко улици с къщи, магазини, гостилници и чайни. След като пристигна там с двама детективи, Хирата се отправи към една от няколкото вили в покрайнините, построени от богати собственици на публични домове.
Къщата на Фуджио се състоеше от няколко постройки, покрити със сламен покрив. Каменен зид ограждаше разположената около нея градина и двор. Отвъд зида се простираше кафява угар, осеяна с къщурките на селяните. Прозирни ивици от бели облаци бяха набраздили бледата синева на небето. Слънцето озаряваше мразовитата и ветровита утрин, когато Хирата и детективите слязоха от конете си пред портата на Фуджио и влязоха в двора.
Хирата почука на вратата и на прага се появи едно момче.
— Дошли сме да се видим с Фуджио.
Накрая с прозявка на уста се показа и самият хокан. Красивото му лице бе подпухнало, косата му — разчорлена. Носеше халат на сини и червени карета и вонеше на алкохол и тютюн. Зачервените му очи замигаха озадачено, втренчени в Хирата, но той се усмихна и се поклони галантно.
— Извинявам се за жалкия си вид, но снощи си легнах късно. Какво мога да направя за вас, господа?
Хирата се представи и после добави:
— Трябва да говоря с вас. Може ли да вляза?
— Ако става въпрос за случилото се с владетеля Мицуйоши, вече казах на сосакан сама всичко, което знам — Фуджио разтри слепоочията си и направи гримаса: — О, небеса, какво главоболие! Наистина не трябва да пия, когато имам представление!
— Става въпрос за къщата ви на хълмовете — поясни Хирата.
Сънливото изражение мигом изчезна от лицето на хокан, заменено от тревога.
— Хм — каза, отстъпи назад и се блъсна в две хубави жени, които се бяха появили на прага зад него. Едната беше млада и красива, в напреднала бременност, а другата — на средна възраст и навъсена.
— Кои са тези мъже? — обърна се към Фуджио по-младата с пронизителен и капризен глас. — Какво искат?
— Не е твоя работа — отвърна й Фуджио с явно раздразнение.
— Как може да си толкова груб и да държиш гостите си на вратата? — укори го по-възрастната. — Покани ги вътре.
Фуджио завъртя очи.
— Жена ми и майка й — обясни той на Хирата. — Може ли да поговорим някъде другаде, ако обичате?
Хирата се съгласи. Фуджио отиде да се облече и се върна с кафяво наметало и кимоно над широки раирани панталони. Двамата с Хирата тръгнаха пеша надолу по улицата към селото, а детективите ги последваха. В канавката край пътя се бяха сгушили група патици. В далечината някакъв селянин караше волове през линеещия пейзаж.
— Жена ми и роднините й не знаят, че притежавам онази къща, и не искам да научават. Купих я преди години за лятна вила. — Фуджио го погледна. — Вие женен ли сте?
— Не.
След като прочете писмото на владетеля Ниу предишния ден, Хирата вече се съмняваше, че това изобщо щеше да му се случи някой ден, освен ако не приемеше избраната от баща му невеста. Но нямаше да се откаже да търси начин да помири двата рода, за да може да се ожени за Мидори.
— Е, като се задомите, ще разберете, че една съпруга може сериозно да ограничи свободата ви, особено ако живеете с родителите й. Понякога човек има нужда от уединение.
— Или от компанията на приятелки — добави Хирата.
Фуджио се усмихна дяволито.
— Ами да. Тази къща ми върши работа, ако реша да каня своите почитателки. Но с мен е свършено, ако тъст ми разбере, че съм изневерил на дъщеря му. Ще ме изхвърли. Освен това той е собственик на публичния дом „Великият Миура“ и се ползва с голямо влияние в Йошивара. Повече никога няма да получа работа там.