Дали това бе единствената причина, поради която Фуджио искаше да запази в тайна къщата си?
— Разкажете ми за жената, която сте държали в къщата.
— Какво? — Фуджио се сепна. — Сега там няма никой. Ползвам я само през лятото — замаяността от махмурлука му изведнъж се разсея; той изглеждаше озадачен, но трезвен. — Но кажете, моля, как изобщо разбрахте за къщата ми?
— Сосакан сама получи писмо. Отидохме там снощи и намерихме една мъртва жена.
Дъхът на Фуджио излезе от устата му във вид на бяло облаче, но звук не се получи. Изненадата му изглеждаше неподправена, макар че, както Хирата знаеше, Фуджио притежаваше безспорни артистични умения, необходими за професията му.
— Мъртва жена? В моята къща? — след като заекна още няколко пъти, той се овладя достатъчно, за да каже: — И коя е тя?
— Не знаем. Главата й е била отрязана и отнесена — Хирата внимателно наблюдаваше Фуджио. — Но е облечена в дрехи, които с оглед на предварителните описания, изглежда, принадлежат на Глициния.
— Глициния? О, небеса! — Фуджио отстъпи, залитайки, сякаш разтърсен физически от това, което току-що бе чул. — И какво е правила там?
— Вие ми кажете.
— Чакайте — хокан вдигна предупредително ръце. — Ако смятате, че аз съм убил Глициния, дълбоко се лъжете. Нямам представа, как се е озовала в моята къ… — изведнъж го осени някаква мисъл. — Но мога да предположа. Когато бяхме любовници, й казах за къщата ми. Вероятно си е спомнила и е отишла там, защото е знаела, че ще бъде празна. Направила го е без мое знание или позволение. Нямам нищо общо със смъртта й.
Може и да казва истината, помисли си Хирата, или пък измисля това обяснение, за да се защити.
— Разкажете ми подробно какво сте правили от установяването на смъртта на владетеля Мицуйоши до снощи.
Хоканът се замисли напрегнато, с явното намерение да покаже, че дори не е приближавал до своята тайна къща.
— Точно вървеше изпълнението ми в „Овария“, когато Момоко се втурна в помещението, крещейки, че владетелят Мицуйоши е мъртъв. Портите на Йошивара бяха затворени и преди да ги отворят на сутринта, полицията дойде и забрани на всички да напускат квартала. Щом ни освободиха, се прибрах вкъщи.
— Какво правихте там?
— Вечерях със семейството си — отвърна Фуджио — и си легнах — след това добави, натъртвайки: — През цялата нощ бях в леглото до жена си.
Хирата възнамеряваше да провери тази история в разговор с жената на хокана и с роднините му по линия на съпругата, макар че те можеха да потвърдят думите му само за да го защитят.
— А на сутринта?
— Отидох в Йошивара. Нямаше какво толкова да се прави, тъй че си стоях в чайната, пийвах и играех карти с приятели.
— През цялото време ли бяхте с тях?
— Не непрекъснато, но не съм им се губил от погледа достатъчно дълго, че да стигна до хълмовете — въпреки това Фуджио поспря, сякаш, докато разказваше, съзря на хоризонта да се мержелее неясна опасност. — Тази нощ имах изпълнение на едно увеселение. Сосакан сама ме завари там. След като говорихме, забавлявах гостите до зори. После…
В далечината отекваха удари на брадва, цепеща дърва.
— После какво? — подкани го Хирата, обзет от нетърпение, тъй като бяха стигнали до изключително важен отрязък от време. Същата сутрин той бе научил, че Фуджио е успял да се измъкне от детективите, пратени да го следят, и е бил извън полезрението им от зори до следобеда на същия ден, когато го бяха открили в Йошивара.
— Посетих един приятел — отвърна Фуджио с неохота. — Бях с… моя приятел до вчера следобед, когато се върнах в Йошивара, защото имах изпълнения пред клиенти.
— Кой е този приятел?
— Една жена — въпреки студа лицето на Фуджио бе лъснало от пот. — Не мога да кажа името й. Съпруга е на редовен клиент — той поклати глава с презрение към собственото си развратно поведение. — Как все се замесвам в такива истории?
— Ако искате да ви повярвам, че сте били с нея, тя трябва да потвърди това, което казахте — заяви Хирата.
— Но аз не мога да я издам — възпротиви се Фуджио. — Баща й е изтъкнат самурай. И е твърде сприхав. Разбере ли за нас, ще ме убие.
Според законодателството на Токугава един самурай можеше да убие селянин и да избегне наказанието. Фуджио беше в капан — от една страна, го грозеше отмъщението на съпруга на любовницата му, а, от друга — екзекуция заради извършеното убийство. Според Хирата историята звучеше доста правдоподобно и той вече изпитваше съмнения, че Фуджио е убиецът на жената, която бяха намерили в къщата. Хокан бе умен; ако той бе извършителят, нямаше ли да си измисли по-добро алиби? Освен това предишната нощ Хирата бе огледал мястото на престъплението и резултатите сочеха, че е напълно възможно Фуджио да е невинен.