В съзнанието му отново изникна картината на изцапания с кръв под и стени, както и двата отпечатъка на ръце и стъпки — едните големи, другите малки — на убиеца и на жертвата. Ако това е Глициния, каква бе неговата отговорност за смъртта й?
— Обърнете внимание на тези тъмни плътни синини по гърба й. След като е паднала, той я е ритал и тъпкал — каза доктор Ита. — Вероятно е издъхнала вследствие на разкъсвания във вътрешните органи.
— Значи е била пребита до смърт?
Повече от всякога Сано съжали, че не бе направил необходимото, за да разбере какво се бе случило с Глициния след края на връзката им, и то не само защото би могъл да спаси живота й.
— Очевидно главата е била отстранена след настъпването на смъртта — каза доктор Ито, — в противен случай в стаята щеше да има много повече кръв.
— Мъртвите не кървят — съгласи се Сано, полагайки усилия да звучи делово, макар че пред очите му изникнаха петната изсъхнала кръв по мрежата против комари. — Първо я е убил, а после я е сложил на футона и я е обезглавил.
— Вижте как е нащърбен по краищата вратът загрижеността в погледа на доктор Ито говореше, че той усеща притеснението на Сано. — Който е сторил това, трябва да е бил обладан от дива ярост.
Откъм постройката на затвора до тях достигнаха воплите на затворниците. Сано си представи как с изкривено от ужас прекрасно лице Глициния се опитва да отблъсне неясния нападател. Чу писъците й, докато юмруците му се сипят върху нея, видя как забива нокти в стената, докато се свлича на пода под порой от удари и ритници… С усилие каза:
— Сега, след като знаем как е умряла, трябва да установим дали това е Глициния и дали убиецът е Фуджио.
— Нека първо определим дали тази жена отговаря на описанието на изчезналата куртизанка — доктор Ито млъкна за момент, очевидно обзет от колебание, дали да попита Сано какво го безпокои, но после се отказа — или заради изражението на Сано, или вежливостта не му бе позволила да прояви любопитство. — На каква възраст е Глициния?
— Двайсет и четири годишна — отвърна Сано. Възрастта й бе едно от нещата, които, макар и научени лично от нея, смяташе, че може да приеме за истина.
— Тази жена е била млада — отбеляза доктор Ито, докато оглеждаше трупа. — Плътта й е гладка и стегната. Двайсет и четири е приемливо предположение за годините й.
Приликата във възрастта може да е съвпадение, помисли си Сано, но растящата празнота в стомаха му подсказваше друго.
— Каква е на ръст Глициния?
— Дребна — отвърна Сано, вдигайки ръка на височината на рамото си, при което мигом го връхлетя споменът, как я бе държал в обятията се. Опита се да съпостави спомена за голото й тяло с тялото на мъртвата, но поради липсата на лице и жестоките синини разпознаването бе невъзможно. Той преглътна мъчително и си наложи да продължи: — Слаба, с тесни бедра и малки гърди.
— Също като жертвата — доктор Ито погледна онези части, които Сано съзнателно избягваше, и каза — интимните й части са обръснати, била е проститутка.
Толкова прилики навеждаха на една-единствена мисъл — че най-вероятно това бе Глициния, макар че не можеха да се смятат за безспорни доказателства. Сано почувства как надеждата му, че е жива, взе да се стапя, и се извърна.
— Покрий я, Мура сан — помоли доктор Ито.
Каквито и неистини да бе изрекла, каквито и злини да бе извършила, Глициния бе горда и смела жена. Сано си спомни нейната сдържаност и странна отвлеченост в нощта на последната им среща. Възможно ли бе още тогава да е имала предчувствие, че времето й на земята изтича?
— Мислите ли, че убиецът е хокан!
— Трудно ми е да си представя, че Фуджио е способен на подобна бруталност. Тази сутрин Хирата тръгна към дома му, за да го разпита. Ще видим какво ще научи.
Вперил мрачен поглед през прозореца навън, Сано размишляваше за последствията, които щеше да има за него второто убийство. Сега разследването му можеше да продължи, защото, дори и да смяташе, че убиецът на наследника му вече е наказан, шогунът щеше да очаква Сано да разреши случая с обезглавената куртизанка. Новите разпити можеха да доведат до нови улики, който да докажат кой бе истинският убиец на владетеля Мицуйоши. Несъмнено тази перспектива го удовлетворяваше, но едновременно с това го изпълваше с ужас.
— Мура сан, моля те, остави ни насаме — ета се подчини и доктор Ито се приближи до Сано. — Мога ли да ви помогна с още нещо? — попита той внимателно.
Нуждата да сподели надделя над сдържаността на Сано.