— Аз я познавах — изрече той рязко и разказа на доктор Ито цялата история. — Трудно ми е да бъда обективен, когато съвсем не е изключено жертвата да се окаже моя някогашна любовница — призна той. — Но продължа ли с разследването, ще трябва да приема възможността трупът да е на Глициния… както и тя самата да е убийца.
Изражението на доктор Ито помръкна и той кимна с разбиране.
— В случай че финансовият министър е бил невинен, единствените останали заподозрени са Глициния, Фуджио и Момоко. Възможно е Глициния да е намушкала владетеля Мицуйоши.
— С други думи… моята някогашна любовница е убила наследника на господаря ми.
Сано се почувства по-зле от всякога.
— Има и още един проблем. Съпругата ми не знае нищо за Глициния. Не съм й разказал за нея, защото доскоро смятах, че е без значение. Сега обаче, ако продължи с разследването си, Рейко може да открие, че аз съм освободил Глициния, и да реши, че не съм й казал, защото имам какво да крия — обзет от тревога, Сано се вкопчи в пречките на прозореца.
Изобщо не бе предполагал, че премълчаването може да прерасне в основна заплаха за брака му, който и бездруго бе сериозно разклатен. — Ще ми се да й бях казал от самото начало. Какво да правя сега?
— Малкото камъче, търкулнало се по склона, може да предизвика огромно свлачище — напомни му доктор Ито. — Смятам, че трябва да кажете на съпругата си възможно най-скоро, защото колкото повече изчаквате, толкова по-сериозни могат да станат проблемите ви.
Глава 22
Паланкинът понесе Рейко навън от административния район на замъка Едо. Свита под топлата завивка, тя се возеше покрай оградения с каменни зидове проход към двореца потънала в мрачни размишления.
Поведението на Сано предишната нощ я бе обезпокоило, както и фактът, че тази сутрин бе излязъл от къщи още преди тя да се събуди. Вероятно това последно убийство му бе дошло твърде много. Тя се тревожеше за състоянието на духа му. А и всеки момент шогунът можеше да го накаже заради намесата му в процеса на финансовия министър Нита, както и за безуспешните му опити да разкрие убиеца на владетеля Мицуйоши.
Рейко се притесняваше и за Мидори, която бе дошла в къщата по-рано предишната вечер, за да съобщи, че е получила съобщение от владетеля Ниу, с което той й нареждаше да отиде при него. В момента Мидори бе на път за имението му, а Рейко се бе отправила към женското крило на двореца, където служеше братовчедка й Ери. Ери, основна фигура в информационната мрежа на обитателките в крепостта Едо, вероятно щеше да успее да установи самоличността на самурая, откупил свободата на Глициния. Рейко имаше чувството, че това е по-належащо от всякога. Ако Глициния бе все още жива, може би той знаеше къде е. Ако пък се окажеше, че откритият в лятната вила труп е нейният, възможно бе този човек да разполага с важна информация, която имаше отношение към убийството й.
Мисълта за Глициния я изпълни с още по-голяма тревога за Сано. Беше усетила, че той не желае тя да разследва семейството и миналото на Глициния. Нима имаше нещо, което съпругът й криеше?
Внезапно Рейко долови тропот на копита, който все повече приближаваше. Паланкинът й се разклати и престана да се движи — явно нейните носачи, стражи и прислуга бяха спрели. Рейко подаде глава през прозорчето, за да разбере каква бе причината. Видя колона от войници и слуги, съпровождащи голям черен паланкин, който се движеше към нея. От прозореца му се показаха две глави — на госпожа Янагисава, и на дъщеря й Кикуко.
Момичето се усмихна и помаха. Рейко отвърна на поздрава й, поклони се и в този момент госпожа Янагисава каза нещо към ескорта си. Капитанът на стражите се обърна към Рейко:
— Съпругата на почитаемия дворцов управител желае да посети съпругата на сосакан сама.
Рейко бе изненадана, че госпожа Янагисава държи да я види отново тъй скоро. Макар че никак не й се искаше да отлага разследването си, нямаше друг избор, освен да нареди на антуража си:
— Отведете ме обратно вкъщи.
Върнаха се в имението на Сано и в гостната госпожа Янагисава и Кикуко коленичиха срещу Рейко. Госпожа Янагисава вежливо отказа поканата на Рейко за сладки и чай.
— Няма да стоим дълго — поясни тя. Съзнателно потисканото вълнение бе нарушило хладнокръвието й, а плоските й страни бяха обагрени от руменина. В скута си държеше малък вързоп, увит в тъмносиня коприна на бели листа. — Съжалявам, че ви създадох притеснения точно когато бяхте поели нанякъде.
— О, няма нищо — отвърна учтиво Рейко. — Радвам се да ви видя отново.
Все пак тя се страхуваше, че познанството им може да се превърне в бреме, ако новата й приятелка изискваше повече внимание, отколкото тя желаеше да й окаже. Особеният блясък в тесните очи на госпожа Янагисава притесни Рейко.