— Очаква те — рече й той.
Суровото му лице и безстрастният тон по никакъв начин не й подсказваха какво можеше да очаква.
— Как е той? — попита Мидори.
— Малко по-добре — това означаваше, че владетелят Ниу се е успокоил. — Съветвам те да не го разстройваш.
— Защо иска да ме види?
В отговор Окита отвори вратата. Мидори с неохота пристъпи през прага. Окита я последва, затваряйки вратата след себе си.
Ако не бяха особеностите, известни единствено на онези, които добре познаваха владетеля Ниу, помещението можеше да принадлежи на всеки благородник. Шкафове, сандъци и тайници, разположени в стените и под дъските на пода, съдържаха скрито оръжие — Мидори знаеше това. Върху фреската се виждаха белезите от предмети, които баща й бе запокитвал в стената в пореден пристъп на ярост. Двамата стражи от вътрешната страна на вратата пазеха владетеля Ниу, както и всички останали от опасните му изблици. В стаята се усещаше особен сладникав мирис, все едно кръвта, която течеше във вените му, бе примесена с някаква отрова.
Владетелят Ниу бе коленичил на подиума и точеше острието на кинжал. Триенето на метала върху точиларския камък издаваше рязък стържещ звук. Той не показа веднага, че е регистрирал присъствието на Мидори. Докато заставаше на колене пред подиума, тя си мислеше колко обикновен изглежда баща й този ден — като всеки друг благородник, който прекарва свободното си време в грижа за оръжията си. И тогава владетелят Ниу вдигна към нея своето изкривено лице.
Тръпка на ужас прониза Мидори. Тя бързо сведе поглед и се поклони.
— Малка курва! Малка предателка! — владетелят Ниу изричаше обидите с приятен, приветлив тон, което ги правеше още по-смразяващи за Мидори. Ръката му продължаваше да прокарва острието на кинжала по повърхността на точиларския камък. — Как можа да предадеш собствения си баща, да се сближиш със сина на врага?
Твърде изплашена, за да отговори, Мидори стисна й устни, за да не им позволи да треперят. Надеждата й, че той бе променил решението си относно сватбата, сега й изглеждаше нелепа.
— Трябва да те убия заради предателството ти — уведоми я владетелят Ниу.
Стъргането на острието върху точиларския камък се ускори, както се ускориха и ударите на сърцето на Мидори. Тя хвърли поглед към Окита и стражите и ги видя да се приближават по-плътно до подиума. До момента владетелят Ниу не бе убивал член на семейството, което обаче не беше гаранция, че няма да го стори.
— Но ти си ми плът и кръв, каквото и да си направила — добави той. Лявото му око проблесна към Мидори. Дясното дремеше. — Кажи ми всичко, което знаеш, за плановете на клана Хирата да ме унищожат.
Мидори изпита неистово желание да побегне, но волята на баща й я държеше пленница и тя трябваше да защитава Хирата.
— Но аз не… Те не са…
— Не се прави, че не знаеш — стъргането престана, тъй като владетелят Ниу спря да точи кинжала. Ръцете му бяха черни от мръсотия; на лицето му бе изписано презрение към Мидори.
— Ти и онова момче сте любовници. Какви тайни ти шепне, докато се въргаляте заедно?
Мидори се надяваше, че баща й не знаеше какво бяха сторили с Хирата, нито подозираше, че е бременна.
— Говори! — заповяда й владетелят Ниу.
Отчаянието отвърза езика й.
— Нямам какво да ти кажа. Хирата сан и баща му не воюват срещу теб.
Владетелят Ниу изсумтя с отвращение.
— Опитват се да ме заблудят, че съм в безопасност. И използват собствената ми дъщеря за приносител на лъжите си.
— Казвам ти истината! — извика Мидори. — Те са добри, почтени хора, които дойдоха при теб с мир.
Точиларският камък внезапно изхвръкна от ръката на владетеля Ниу и се блъсна в стената. Мидори изпищя. Окита и стражите се напрегнаха.
— Ти за глупак ли ме вземаш? — изкрещя владетелят Ниу. — Врагът ми иска синът му с измама да проникне в нашия клан, да внесе разкол помежду ни и да отслаби силите ни, за да станем уязвими. Ще ти отсека главата и ще му я пратя като доказателство, че съм разкрил кроежите му.
Той размаха заплашително кинжала и Мидори изхлипа. Допълзя до ръба на подиума, наклони глава и се втренчи в нея. Тя се сви от ужас под свирепия му кос поглед. В следващия миг лявата страна на устата му се изкриви в изпълнена със състрадание усмивка.