— Аха, разбирам — рече той. — Ти наистина не знаеш нищо. Твърде си наивна, за да разпознаеш враговете ми, такива каквито са — чертите му се изкривиха от ярост. — Онзи младок те е залъгал, че те обича, а всъщност през цялото време те е използвал за подлите си цели. Този мръсен, зъл измамник!
Владетелят Ниу скочи на крака и закрачи наперено около подиума, като разсичаше с кинжала пространството около себе си.
— Син на змия! Демон от пъкъла! Много скоро ще го видя унищожен!
Мидори се сви от страх и затисна уши, за да не чува гласа му, но владетелят Ниу продължи да ругае Хирата. Обзета от див, безразсъден ужас, тя изкрещя:
— Престани!
Владетелят Ниу внезапно млъкна и застина неподвижен, с увиснал в ръката си кинжал. Втренчи се в дъщеря си заедно с хората си, всички до един слисани, че тя бе дръзнала да му нарежда. Мидори потръпна от собствената си смелост, но любовта й към Хирата и нуждата да се омъжи за него й вдъхваха кураж. И каза онова, което Рейко бе предположила, че може да склони владетеля Ниу да приеме желанието й.
— Искаш ли да не бъдеш застрашен от враговете си?
Хванат неподготвен и изненадан до степен, в която забрави яростта си, владетелят Ниу отвърна:
— Да?
— Искаш ли да си сигурен, че кланът Хирата никога няма да нападне нашия? — гласът на Мидори трепереше.
Макар и нащрек, владетелят Ниу кимна.
— Тогава най-добрият начин е да обединим двата клана със сватба между мен и Хирата сан — довърши припряно тя. — Женитбата ще означава примирие. Ще станем съюзници, а не врагове.
Лицето на владетеля Ниу придоби замислено изражение. Двете му половини почти се изравниха.
Мидори бе събрала кураж, защото въпреки своите особености владетелят Ниу не бе съвсем неподвластен на логиката. Тя си спомни какво още я бе посъветвала Рейко при срещата им по-рано сутринта.
— Този съюз ще те предпазва и от Токугава. Те няма да нападнат владетел, чиято дъщеря е омъжена за главния васал на сосакан сама на шогуна.
Владетелят Ниу се замисли; нещо се разбуди в дремещото му око. Не беше загубил напълно връзка със света. Мидори знаеше това. Дори и да не си даваше сметка, че Токугава няма да започнат война и да разрушат мира, който поддържаха от близо сто години, той осъзнаваше ползата от това да намериш за дъщеря си съпруг, свързан с клана Токугава. Освен това притежаваше безпогрешен инстинкт да се възползва от предоставения шанс за своя лична облага. Мина една кратка вечност. Мидори чакаше, притаила дъх. В следващия момент владетелят Ниу скочи от подиума и клекна пред нея.
— Толкова ли искаш да се омъжиш?
Изглеждаше тъй загрижен за нея, че сърцето й трепна.
— Да — отвърна едва чуто.
— Е, предполагам, че това може да се уреди — той стана и махна на своя главен васал, който се приближи. Владетелят Ниу зашепна нещо в ухото на Окита, който го изслуша безмълвно, кимна и излезе от стаята. Мидори се почуди какво става. Мислено се молеше баща й да си промени решението за Хирата.
— Влюбена ли си в този младеж?
Мидори си помисли, че не е изключено баща да й е омекнал. Можеше ли това да означава, че бе пратил Окита да се извини на бащата на Хирата и да помоли за нова миай, в която да възобновят разговорите за сватба?
— Да — Мидори бе изпълнена колкото с радост, толкова и със страх.
Постепенно лицето на владетеля Ниу помръкна. Дясното му око леко се отклони встрани.
— Ще ти позволя да се омъжиш, аз самият желая да сключиш изгоден брак. Но ти забранявам да сключиш брак с Хирата.
Мидори зяпна недоумяваща и разочарована.
— Каквито и да са връзките му, нямам доверие нито на него, нито на баща му. Един брак не е достатъчна гаранция за доброто им поведение към мен. Ще ми прережат гърлото веднага щом сватбата приключи, и ще ми заграбят провинцията. Ще се омъжиш за съюзник, на когото вярвам. Почвам да ти търся подходящ съпруг, и то незабавно!
Мидори не желаеше да роди извънбрачно дете, но, от друга страна, никога нямаше да допусне детето на Хирата да се роди, след като стане съпруга на някакъв непознат.
— Моля те, почитаеми татко, не искам да се омъжвам за никого другиго, освен за Хирата сан — отчаяна, тя се просна в краката на баща си. — Той ме обича също тъй силно, както и аз него! Ние трябва да бъдем заедно!
— Млъкни! — изкрещя яростно владетелят Ниу. — Ще правиш каквото ти казвам!
— Ако не мога да се омъжа за Хирата сан, ще умра! — изплака отчаяно Мидори.
— Заповядвам ти да му откажеш!
— Не, моля те!
— Ще му откажеш или ще те убия!
Владетелят Ниу я сграбчи за косите, натисна главата й назад и опря кинжала в гърлото й. Мидори изхлипа в ужас и паника. Не искаше да отстъпва, но чувстваше студената стомана върху кожата си и знаеше, че баща й не се шегува. По-скоро би го оставила да я убие, отколкото да се откаже от Хирата, но трябваше да защитава нероденото им дете.