— Добре — изкрещя тя. — Отказвам се от Хирата сан. Само не ми причинявай болка!
— Така те искам — владетелят Ниу се усмихна, пусна я и стана.
Мидори рухна в сълзи.
— Сега или ще ми обещаеш да приемеш съпруга, когото ти избера, или ще се омъжиш за първия мъж, когото Окита види да минава покрай портата ни.
— Не! — нов пристъп на ужас възроди непокорството на Мидори.
Владетелят Ниу вдигна рязко глава и се заслуша. Откъм коридора се чуваха нечии стъпки, които все повече приближаваха.
— А, ето го и него.
Окита влезе в стаята. Водеше със себе си един мъж, който беше със сплъстени коси и липсващи зъби, облечен в мръсни дрипи. Носеше в ръка купичка за подаяния, в която имаше няколко монети. Окита го блъсна в краката на владетеля Ниу с лице към пода.
— Заповядайте — покани го владетелят Ниу, все едно бе дошъл на посещение висш сановник. — Хиляди благодарности, че приехте поканата ми.
— За мен е привилегия — заекна просякът, явно обзет от благоговение и слисан, че го е повикал даймио.
Владетелят Ниу блъсна Мидори до просяка. Тя се сви и потръпна от вонята му.
— Това е дъщеря ми — рече владетелят Ниу. — Как ти се струва да се ожениш за нея?
Просякът беше онемял, изумен от онова, което за него бе невероятен късмет.
— С удоволствие, господарю, ако това е желанието ви.
Владетелят Ниу изгледа свирепо Мидори.
— Обещаваш ли?
Надеждата угасна в душата й, както и волята й да се съпротивява.
— Обещавам — прошепна тя.
Глава 23
Както си седя и пиша до прозореца, поглеждам надолу към улицата, изпълнена с хора, които се веселят. Засадените в саксии вишневи дръвчета са потънали в розови цветове, чиито листенца се сипят като сняг. Колко мимолетна е красотата им. И колко мимолетно бе щастието, което си мислех, че ще трае вечно.
Преди четири години стоях до Сано сан в салона на публичния дом. Той заяви на собственика: „Аз връщам свободата на Глициния и тя повече не ви принадлежи“.
Помощниците му платиха цяло ковчеже със златни монети, за да ме откупят. Заля ме такава любов към Сано сан, че от очите ми рукнаха сълзи. А неговият поглед искреше от желание да ме има. Нямахме търпение да избягаме от Йошивара заедно, но трябваше да се изпълнят формалностите около заминаването, а такъв изключителен повод, като края на моите страдания, заслужаваше да бъде отбелязан по специален начин.
На другия ден се облякох в изисканата роба, която Сано сан ми бе купил, и раздадох прощалните подаръци, които той ми беше осигурил. Минах заедно с прислугата си през Йошивара, посетих всички приятели, на които връчих пакети с варен ориз и червен боб. Занесох пушена риба тон в чайните и агея, където бях забавлявала клиенти. Всички изпълнители и слуги получиха бакшиш от мен. Всички ми пожелаха дълъг и щастлив живот. После двамата със Сано сан дадохме разточителен банкет. Аз бях пияна от вино и щастие. Ах, влиятелният и богат сосакан сама да ми бъде любовник! Щях да бъда в безопасност и да си имам всичко. Най-накрая ни съпроводиха до портите. Сано сан ми помогна да се кача в един паланкин. Той и антуражът му ме придружаваха през целия път до Едо. Аз се смях, пях и нито веднъж не погледнах назад към зловещия квартал на удоволствията.
Смятах, че Сано сан ще ме отведе в замъка Едо, но ние спряхме в една махала в Нихонбаши. Хората му внесоха вещите ми в една малка къща.
— Наех я за теб — каза ми Сано сан.
Макар и разочарована, предположих, че човек с неговия ранг не може да се ожени за куртизанка, току-що напуснала Йошивара. Трябваше да мине известно време, преди да си спечеля достатъчно авторитет, за да бъда негова съпруга.
— Хиляди благодарности — отвърнах. — Ще останете ли известно време?
Пламенният му поглед се плъзна по мен.
— Да — отвърна той.
Притегли ме към себе си. Плъзна ръце под робата ми. Тя се отгърна. Застенах от удоволствие, когато взе да ме гали. Разхлабих пояса му, разтворих полите на дрехата му и развих препаската му. Освободен, органът му щръкна. Аз се свлякох на колене и го поех с устни. Ближех го, смучех го и го галех. Той отметна глава назад и застена, като ставаше все по-голям и по-твърд. Вдигна ме и ме отнесе на леглото. Седна, облегнат на възглавниците, и аз го възседнах. Яздех го бавно и нежно, после по-бързо и по-силно. Дъхът и стенанията ни се сляха. Когато сграбчи бедрата ми и взе да прониква в мен с все по-необуздана настойчивост, аз се наведох към него и впих устни в неговите.