Бях научила Сано сан и много други мъже на тази възбуждаща и екзотична техника. Топлото и влажно сливане на устни, език и слюнка го подлуди. Последен мощен тласък и той изкрещя, докато се освобождаваше вътре в мен. Неговият екстаз възпламени и моя. Понесох се на вълните на трескавата наслада. Двамата бяхме едно, слели тела и дух.
Рейко застина, стиснала дневника, с раздалечени устни и стъклен поглед, неспособна да превъзмогне шока от онова, което бе прочела.
Тази история не можеше да бъде истина!
Сано изобщо не бе споменавал да е познавал Глициния, не бе възможно той да е любовникът, който я бе освободил от Йошивара. А и можеше да има два дневника. Този със сигурност бе фалшив.
Но още докато изброяваше наум причините да не вярва на тази история, стомахът й се сви на топка от смразяващо усещане, което бе започнало предишната вечер. Този втори дневник съответстваше на описанието на Глициния, докато първият бе просто сноп листа. И нещо още по-ужасно — начинът, по който Сано се бе любил с Глициния, бе предизвикал у нея зловещ отклик.
Сано обичаше да прави любов в позата, описана в дневника. Освен това обичаше устните им да са слети, докато се любеха. Никога не си бе задавала въпроса, откъде ли бе усвоил този начин, за който тя изобщо не бе чувала. Бе приела, че всички мъже го правят тайно. Нима Глициния го бе научила да се люби така?
Рейко бе обзета от неистов страх да не намери доказателства, че Сано е крил от нея информация, или пък да не попадне на още описания на негови бивши любовни авантюри, но въпреки това непреодолимо любопитство я накара да отгърне следващата страница.
Пролетта отмина и чак когато взеха да настъпват горещите дни на лятото, аз си дадох сметка, че съм просто любовница на Сано сан, а не негова годеница. Той ме посещаваше през две-три вечери, всеки път се любехме страстно, но нито веднъж не отвори дума за брак. Изглеждаше доволен, докато аз все повече се отегчавах да стоя сама в малката си къща и да го чакам. Обезпокоена за бъдещето си, започнах да му правя леки намеци.
Казвах например:
— Толкова ми е самотно, когато те няма.
А той ми отговаряше с дяволита усмивка:
— Раздялата е нещо необходимо. Без нея нямаше да съществува радостта от повторната среща.
— Така ми се ще да можех да видя замъка Едо — подхвърлях аз.
— Някой ден и това ще стане — отговаряше ми той.
Настъпи есен, после зима. Отминаващите сезони ме изпълниха с твърде много отчаяние, за да бъда все така предпазлива, и една вечер не се сдържах:
— Кога ще се оженим?
Сано сан изглеждаше изненадан.
— Да се оженим? Ти и аз? — после се засмя и поклати глава: — Никога.
Стъписах се.
— Аз мислех, че ме обичаш, смятах, че ме освободи, за да можем да бъдем заедно.
— Така е, аз наистина те обичам — отвърна той — и много съжалявам, че си се заблудила. Но мъж от моята класа не може да сключи брак с жена от твоята. Смятах, че го разбираш.
Искаше да каже, че аз винаги ще си остана проститутка, достатъчно добра за леглото, но не и за брак. Бях съсипана!
— Освен това съм сгоден — добави той със стеснителна усмивка.
— Сгоден? — ахнах аз. — Никога не си ми го казвал.
— Не исках да те разстройвам. А и реших, че е без значение.
Без значение! Казаното от него ми причини такава болка, сякаш ме бе пронизал в сърцето.
— Коя е тя? — попитах го.
— Дъщерята на съдията Уеда.
Ако чуех нещо повече за нея, болката щеше да стане още по-мъчителна, но не можах да устоя.
— Красива ли е?
Сано сан ми хвърли един от неговите изпълнени с желание погледи.
— Не колкото теб. В нея няма нищо особено. Но баща й е важна фигура. Добра партия е за мен. Сватбата ще бъде около Нова година.
Аз станах и отстъпих назад, олюлявайки се. Притиснах ръце до гърдите си.
— И ти ще отведеш онова момиче в своя дом, в леглото си! — сълзи замъглиха погледа ми. — Не, не мога да го понеса!
Сега Сано сан изглеждаше озадачен.
— Защо се разстройваш така? Бракът ми няма да промени нищо между нас — стана и ме взе в обятията си. — Ще идвам да те виждам както досега.
Искаше да каже, че трябва да го деля с дъщерята на съдията, а той ще се наслаждава на двете ни! Грубостта му ме смрази, а после пламнах от гняв.
— Ако се ожениш за нея, повече няма да ме докоснеш! — извиках и го отблъснах.
Сано сан се засмя.
— Не бъди глупава.
Сграбчи ръката ми, придърпа ме към себе си и притисна устни в моите. Аз го ухапах. Той извика и се отдръпна. По брадичката му потече струйка кръв и аз я вкусих с език.
— Вещица! — изкрещя той.
Зашлеви ми плесница, тъй силна, че паднах на пода.
— Не смей повече да ми причиняваш болка! И да ми казваш какво да правя и какво не!
В този момент го мразех толкова силно, колкото го обичах.
— Напускам те! — изхлипах.
— Сериозно ли? — подигра ми се той. — И къде ще идеш? Как ще живееш без парите, които ти давам?
— Ще си намеря друг мъж — отвърнах. Лицето му потъмня и чертите му се изкривиха от гняв.
— Не, няма — избухна той. — Ти си моя. Платил съм за теб. И ще те притежавам, докогато реша.
Миг по-късно вече беше отгоре ми и дърпаше полите ми, а тялото му тежко притискаше моето.
— Престани! — изкрещях побесняла, че се държи така с мен.
Опитах се да се освободя. Блъсках го, мъчех се да се отскубна, но напразно. Накрая се отказах и се предадох. Чувствах органа му твърд и заплашителен в слабините си. Той нахлу в мен и ми причини страшна болка!
— Моля те, имай милост! — изхлипах.
Но Сано сан се засмя, а после застена и засили тласъците, като се наслаждаваше на страданието ми. Докато лежах сред пареща болка, сълзи и унижение, той се избърса в кимоното ми.
— Нека това ти бъде за урок, да си знаеш мястото — каза той.