Зашлеви ми плесница, тъй силна, че паднах на пода.
— Не смей повече да ми причиняваш болка! И да ми казваш какво да правя и какво не!
В този момент го мразех толкова силно, колкото го обичах.
— Напускам те! — изхлипах.
— Сериозно ли? — подигра ми се той. — И къде ще идеш? Как ще живееш без парите, които ти давам?
— Ще си намеря друг мъж — отвърнах. Лицето му потъмня и чертите му се изкривиха от гняв.
— Не, няма — избухна той. — Ти си моя. Платил съм за теб. И ще те притежавам, докогато реша.
Миг по-късно вече беше отгоре ми и дърпаше полите ми, а тялото му тежко притискаше моето.
— Престани! — изкрещях побесняла, че се държи така с мен.
Опитах се да се освободя. Блъсках го, мъчех се да се отскубна, но напразно. Накрая се отказах и се предадох. Чувствах органа му твърд и заплашителен в слабините си. Той нахлу в мен и ми причини страшна болка!
— Моля те, имай милост! — изхлипах.
Но Сано сан се засмя, а после застена и засили тласъците, като се наслаждаваше на страданието ми. Докато лежах сред пареща болка, сълзи и унижение, той се избърса в кимоното ми.
— Нека това ти бъде за урок, да си знаеш мястото — каза той.
Обзета от отвращение, Рейко престана да чете. Не успя да потисне тих възглас на негодувание и възмущение. Този мъж, описан в дневника, не беше съпругът й. Сано, когото тя познаваше, бе добър и мил, а не подлец или насилник, какъвто го описваше настоящият разказ. Никога не би се държал грубо с беззащитна жена, нито би се възползвал от нея, и то насила. Но в същото време нежеланието й да повярва бе проядено от съмнение.
Тя си даде сметка, колко малко знаеше за отношенията му с други жени. Съвсем не беше изключено личността му да имаше и страна, която той криеше, докато си бе у дома. Не знаеше нищо и за предишни негови връзки. Нито за миг не бе изпитвала желание да научи, за да не сринеше собствената си фантазия, че Сано не се бе влюбвал в никого, преди да я срещне. Сега невежеството й я остави беззащитна срещу подозрението, а оскъдният й опит с мъжете я правеше твърде слаб познавач на мъжкия характер.
Нима Сано наистина бе говорил тъй пренебрежително за нея пред куртизанката Глициния? Наистина ли бе обичал Глициния и бе възнамерявал да я запази като своя любовница след брака си? Рейко преглътна с мъка буцата, която бе застанала на гърлото й. Наложи си да се съвземе и продължи да чете.
Карахме се отново и отново. Недоволството ми го ядосваше, но аз не можех да се откажа да го убеждавам да развали годежа си, дори и с риск да го отблъсна с натякванията си.
В деня преди сватбата му направих такава сцена, че той си тръгна вбесен. И не се върна. Мина месец. Мислех, че ще умра от мъка по него. Отлетя още един месец и собственикът заплаши, че ще ме изгони, защото Сано сан не бе платил наема. Слугите напуснаха, защото не си бяха получавали надниците, а аз трябваше да се храня с чай и юфка от близката гостилница. Малкото пари, които ми беше оставил, свършваха. Написах името му на късче хартия и го скрих, но древната магия не помогна.
Сано сан не дойде. Щях да умра от глад, без подслон, изоставена на улицата!
После, три месеца след брака му, както се бях свила край огъня, запален с последните остатъци от въглищата, вратата се отвори и на прага застана той! Бях толкова щастлива да го видя, че се хвърлих да го прегърна, и избухнах в сълзи.
Сано сан се засмя.
— Много мило посрещане. Може би трябваше да остана далеч още известно време.
Подигравката му ме засегна, но после той ме люби тъй пламенно, че аз разбрах истината — бе закопнял за мен. Плати на хазяина, нае отново прислугата и ми даде пари. Възобнови посещенията си и аз разбрах, че ако не искам да го загубя окончателно, не бива да му натяквам. Налагаше се да измисля по-добри средства, за да го убедя да се разведе със съпругата си и да се ожени за мен.
Когато беше с мен, се посвещавах изцяло на това да му доставям удоволствие. Галех с език интимните му части. Често наемах млади момичета да се присъединяват към нас в спалнята. Когато бяхме разделени, правех магия да ми остане верен. Нарисувах картина на интимните му части и я сварих със саке, оцет, соев сос, боя за почерняне на зъби, кал и фитил от лампа. Но мина една година и макар че Сано сан винаги се връщаше при мен, изглежда, ми беше писано да прекарам живота си, запълвайки празноти в неговия.
Въпреки това си наложих да бъда търпелива дори и в нощта, когато ми каза, че жена му току-що е родила техния син. Имаше доказателство, че спи с жена си, макар да ми бе казал, че не я обича. Каква ревност изпитах, колко нещастна се почувствах, че тя му бе родила дете, а моята любов към него бе ялова! Синът му го свързваше още по-здраво с нея, а нас ни разделяше.