Но се засмях и поздравих Сано сан, скривайки чувствата си. Търпението и постоянството бяха единствената ми надежда да го спечеля и накрая те ми се отплатиха.
Беше в годината, когато се роди детето, през месеца на листата, когато Сано сан и аз седяхме на покрива и съзерцавахме пълната луна. Той беше някак умислен.
— Постигнах в живота повече, отколкото съм очаквал, но това не ми е достатъчно. Шогунът се отнася с мен като с лакей. Този презрян идиот никога няма да ми даде по-висок пост, повече богатство или собствена провинция, която да управлявам, защото му харесва да ме държи там, където съм. Когато умре и загубя протекциите му, враговете ми незабавно ще се възползват от възможността да ме унищожат. Единствената ми надежда за оцеляване е синът ми.
На лицето му се изписа лукаво изражение.
— Момчето е силно, умно и красиво. Шогунът няма свои собствени синове и по тази причина няма кой да го наследи. Ще го убедя да осинови моя син като официален негов наследник на режима. Ще отнеме време, разбира се. Синът ми трябва да порасне и да спечели любовта на шогуна. Има пречки, които трябва да се отстранят от пътя му. Едната от тях е владетелят Мицуйоши, настоящият избраник на шогуна. Но аз знам как да се справя с него. Накрая моят син ще бъде диктатор, а аз, който съм го издигнал до тази власт, ще бъда осигурен до края на дните си.
Бях изумена от дързостта на Сано сан, а после ме обзе задоволство от собствения ми късмет. Сано сан се бе предоставил в моята власт! Сега само трябваше да си изиграя картите, както трябва, и той щеше да ми даде всичко, което пожелаех.
Рейко затвори дневника. Седеше парализирана, сърцето й блъскаше в гърдите, представяше си Сано, отдаден на сексуална извратеност. Връхлитаха я трескави вълни на ужас. Само като си помислеше, че връзката му с Глициния бе продължила и след брака им! Вероятно бяха престанали да се виждат едва след като тя изчезна.
Но това бе немислимо! Сано я обичаше истински! Тя си спомни първите им месеци заедно и страстта, с която се любеха. Не бе възможно Сано да е прелюбодействал нито тогава, нито когато и да било. Двамата бяха свързани с неповторимо духовно родство, принадлежаха си и между тях нямаше никой.
После Рейко си спомни колко пъти им се бе налагало дни наред да бъдат далеч един от друг. Възможно бе Сано да е посещавал Глициния по време на отсъствията си. А едно от тях бе точно в нощта, когато Рейко бе родила детето им. Сано бе заминал някъде по нареждане на шогуна… или поне така бе казал. Нима любовта им бе фалшива, а доверието й към Сано — заблуда?
Парещи сълзи нахлуха в очите й; усети, че й призлява. Сано винаги бе изглеждал любящ баща, неспособен да изтъргува Масахиро срещу политическа сигурност. Беше изключено да даде сина им на шогуна, който използваше малки момчета за сексуалните си игри. При все това Рейко знаеше колко несигурно бе положението му в двора и какви жертви изискваше постоянната му борба да не загуби благоволението на шогуна. Достойният самурай, когото тя познаваше, никога нямаше да обиди своя господар, нито да крои планове да узурпира властта, но може би Сано се бе поддал на отчаянието и бе станал достатъчно себичен да стори и двете.
Нямаше откъде да знае със сигурност, че не е така, защото двамата се бяха отчуждили и той вече не споделяше с нея. А ако можеше да предаде нея, защо да не предадеше и Масахиро? Стиснала дневника, Рейко се огледа из стаята, която й се стори непозната, сякаш се бе превърнала в чуждо място. Мисълта й продължаваше да добавя брънки към една ужасяваща логическа верига.
Сано криеше нещо от нея.
Той не искаше тя да разследва Глициния.
Държеше се странно, откакто бе открил трупа — сякаш си бе отишъл човек, когото той бе познавал и обичал. Тя вече бе започнала да подозира, че между него и изчезналата куртизанка има нещо. С тревожен вик Рейко захвърли дневника и той падна зад една преграда с декоративна позлата. Все пак не можеше да пренебрегне информацията в него. Освен това не можеше да не си дава сметка, че точно както бе казала и госпожа Янагисава, това бе сериозна заплаха за Сано, и то не само защото излагаше на риск брака му. Почувства се безпомощна в страха и мъката си.
Нищо не можеше да направи, преди Сано да се прибереше вкъщи.
Глава 24
Редица разговори, които трябваше да проведе във връзка с разследването, отведоха Сано от моргата на Едо в двореца до административния квартал и района на даймио и накрая — до Йошивара. В този момент стражите при портите удряха едно о друго две дървени блокчета, за да оповестят настъпването на полунощ и полицейския час. Фенерите по улиците все още светеха; проститутки примамваха клиенти към чайни и бордеи; самураи и обикновени граждани се шляеха и флиртуваха с куртизанки. Наоколо звучеше весела музика. Малка група мъже, които не искаха да прекарат цялата нощ в Йошивара, се изнизваха през една малка врата встрани от портите. Сред тях бяха Хирата, Сано и осемте детективи, които ги придружаваха. Докато яздеха по тъмния път към града, Сано и Хирата обменяха събраната информация.