— Жената, която открихме в къщата на Фуджио, е била пребита до смърт — каза Сано. — Може да е Глициния, но може и да не е — той самият обаче все повече се убеждаваше, че бе именно тя.
— Възможно е убиецът да не е Фуджио — Хирата описа как бе разговарял с хокана, а впоследствие го бе задържал. — Днес разговарях с жена му, с роднините й, с негови приятели и с любовницата му. Те потвърдиха, че е бил с тях във времето, което той посочи. Ако не лъжат, той не е могъл да извърши престъплението на хълма.
— В такъв случай може и да не е убиецът на владетеля Мицуйоши. Не е изключено истинският виновник да е финансовият министър Нита, а Глициния да е била убита от трети човек — Сано трудно можеше да приеме, че трите убийства са извършени без всякаква връзка помежду им. Но въпреки това не трябваше да изключва и подобна възможност. — Проверих версиите, които научих от съвета на старейшините и от други висши служители — продължи той. — Няма как да се разследват роднините и миналото на Мицуйоши, без това да не излезе наяве. Но научих, че владетелят Дакуемон и още неколцина, които ми бяха споменати, са били в Йошивара в нощта на убийството. Някои от тях са някогашни клиенти на Глициния. Следващата стъпка е да установим къде са били във времето между изчезването на Глициния и откриването на тялото.
Това можеше да стане без всякакъв проблем, ако я нямаше забраната на шогуна. Сано съжаляваше, че не може да разпита новите заподозрени направо, вместо да действа чрез шпиони и информатори — трудна и твърде продължителна процедура.
— Ако убиецът не е Фуджио или служител от бакуфу, остава любовникът на Глициния от Хокайдо — я добави Хирата. — Но никой в Йошивара не знае нищо за него, а и не получих отговор на запитванията, които разпратих.
Сано стисна юздите; леденият вятър го пронизваше, докато конят му чаткаше копита по замръзналата земя под него. Пейзажът от нивя и осеяно със звезди небе отминаваше тъй бързо и бе тъй еднообразен, че човек губеше усещането за движение.
— Нещата ще изглеждат по-насърчително след един хубав нощен сън.
Няколко часа по-късно Сано пристигна вкъщи замръзнал и изтощен, за да установи, че Рейко не си е легнала и го чака. Тя стоеше в спалнята им и един-единствен поглед му подсказа, че нещо не е наред. Челюстта й бе скована, а погледът й — изпълнен със страх и едновременно с това — обвиняващ.
— Какво има? — попита Сано, уплашен, че нещо лошо се е случило с нея или с Масахиро.
Тя отстъпи назад, за да избегне ръката, която бе протегнал към нея, и вместо това тикна към него малка книжка.
— Би ли ми обяснил какво означава това? — гласът й бе тъй напрегнат, че всеки момент можеше да секне, изпълнен с ужас и в същото време с укор.
Озадачен, Сано взе книжката, отвори я и се смръщи в недоумение при вида на надписа Дневникът на Глициния.
— Откъде се е взел?
Рейко не отговори. Обезпокоен от странното й изражение, Сано започна да чете страница по страница. Изненадата му се превърна в тревога, а после — в ужас при тази смесица от факти и измислици. Глициния не би могла да напише такава отвратителна клевета за него! Дневникът сигурно бе фалшификат. Но докато четеше, имаше чувството, че чува гласа на Глициния, която изговаряше думите, а и кой, освен нея, би могъл да знае интимните подробности от взаимоотношенията им?
Само ако бе казал на Рейко за мимолетната връзка помежду им! Как можеше сега да я убеди, че повечето от тази история е лъжа, след като си признаеше, че е скрил от нея истината?
Сано прочете последната част, в която бе описано как обижда шогуна и планира тайно да направи Масахиро следващия диктатор. Кръвта му кипна от гняв и обида. Засрамен и с чувството, че е хванат в капан, затвори дневника, забавяйки момента, в който трябваше да погледне Рейко в очите. Когато най-накрая вдигна поглед, тя го изгледа с дръзката предпазливост на воин, срещнал непознат, който с еднакъв успех можеше да се окаже приятел или враг.
— Къде го намери?
— Донесе ми го госпожа Янагисава — и Рейко обясни как анонимният пакет бил пристигнал за дворцовия управител и как нейната нова приятелка била решила да й го донесе. — Истина ли е това, което пише?