От нерви челото му се ороси със ситна пот.
— Нека седнем и поговорим.
Рейко не помръдна, но завъртя очи и Сано видя как гордостта й рухна.
— Значи е истина — прошепна тя. — Била ти е любовница. Мислех, че ние сме… А ти през цялото време си… — тя отчаяно извърна поглед.
— Връзката приключи, преди да се оженя за теб — заяви Сано.
— Тогава защо не ми каза за нея в самото начало на разследването?
— Не исках да те разстройвам — вината му причиняваше физическа болка. Краткото удоволствие, което му бе доставила Глициния, нямаше тази цена.
— Същото си казал и на нея, когато се е разстроила, че си сгоден — Рейко изгаряше от обида, подозрение и гняв. Махна към дневника, който той държеше все още. — Тя е била красива. Ти си я любил. Правила е за теб всичко, което един мъж може да поиска от една жена — горчивина изкриви устните й. — Оженил си се за мен само защото съм от високопоставено самурайско семейство, а не от публичен дом.
— Никога не съм я обичал — възпротиви се Сано. — Между нас имаше само секс и нищо повече — той видя как Рейко присви очи. — Беше просто една кратка връзка без бъдеще.
— Тогава защо си я освободил? — попита рязко Рейко. — Или не си? — добави тя заядливо, което говореше за нуждата й да повярва, че Сано не бе извършил този акт — израз на дълбока привързаност към една куртизанка.
— Освободих я — призна той, макар и да съзнаваше, че така изглежда още по-виновен.
Рейко за миг затвори очи.
— Но не защото исках връзката ни да продължи — колкото и да съжаляваше, че я наранява още повече, Сано си даваше сметка, че трябва да й разкаже цялата история, и побърза да обясни: — Запознах се с Глициния в хода на едно разследване още докато работех в полицията. Тя ми даде информация. И прекарахме нощта заедно.
— През която те е обучила на изкуството да се прави любов?
Долавяйки болката зад сарказма й, Сано кимна неохотно.
— Някои хора бяха недоволни, че Глициния ми помогна. Тя беше наказана. Страданията, които понесе, бяха по моя вина и аз трябваше да я обезщетя и той описа събитията, които бяха направили това и възможно. — Но не съм ходил в Йошивара да я взимам — прелиствайки дневника, той продължи: — Не е имало никаква прощална церемония, нито съвместно пътуване към новия й дом. Бакуфу дадоха парите и уредиха всичко. Глициния не е била моя любовница, нито пък аз някога съм възнамерявал да я правя такава.
— И значи повече не сте били заедно? — зад скептичния въпрос на Рейко се долавяше нетърпение.
Макар че мразеше да разочарова съпругата си, Сано отвърна:
— Видяхме се, но само още два пъти — преди да се запознаем с теб. Глициния се държеше с мен враждебно. Аз бях зает да изпълнявам дълга си към шогуна и повече не съм се отбивал в къщата й. Не е имало бурни свади, нито сдобрявания, никакъв перверзен секс, нито обиди към шогуна и със сигурност никакви тайни планове да използвам Масахиро чан за собствена облага.
Сано захвърли дневника, отново обзет от гняв заради начина, по който бе описан. Почувства се облекчен, че тайната му бе излязла наяве, но и разстроен, че бе станало по този начин. Вперил поглед в отчаяното, сковано лице на Рейко, каза:
— Аз те обичам. Винаги съм ти бил верен — гласът му звучеше глухо, пропит с искреност и нежност. — Кълна се в живота си.
Рейко изглеждаше разкъсвана между желанието да му повярва и страха да не бъде мамена повече. После се извърна. Сано изруга наум „Черния лотос“ заради мрачното недоверие, което я бе обсебило и бе поразило дори онова, което тя знаеше за него със сърцето си.
— Винаги си казвал, че добрият детектив основава преценките си на доказателства. Как можеш да ме убедиш, че не си прелюбодеец? — тя преглътна мъчително, за да не си позволи да се разридае. — С какво можеш да ми докажеш, че не си замесен в смъртта на владетеля Мицуйоши?
Значи тя дори го подозираше, че е убил Мицуйоши, за да може Масахиро да заеме неговото място като наследник на шогуна! Обзе го отчаяние и той вдигна очи към тавана. Не разполагаше с нищо, което би могло да докаже, че въпросният дневник е фалшификат. Единственият човек, който със сигурност можеше да докаже, че не бе извършил нещата, описани в дневника, бе самата Глициния. Сано си помисли за обезобразения труп и поклати глава. После погледът му попадна на дневника, който лежеше на масата, където го бе захвърлил. В паметта му сега изникна една фраза, която бе отминал без особено внимание, докато четеше. Грабна дневника и трескаво взе да прехвърля страниците, докато намери онова, което му трябваше.
— Рейко сан, виж! — възкликна.
Тя не помръдна. Сано нетърпеливо зачете: