— Беше в годината, когато се роди детето, в месеца на листата, когато Сано сан и аз седяхме на покрива и се наслаждавахме на пълната луна. Няма как да съм бил с Глициния в нощта на пълнолунието през седмия месец, след като ти роди Масахиро чан. Бях с теб. Не помниш ли?
Сега вече Рейко си спомни. Освен това се сети и за онзи пасаж, който бе прескочила, тъй като бе твърде разстроена, за да го прочете внимателно. Заляха я противоречиви чувства, зави й се свят. Слисана, се обърна към Сано.
— Да — в гласа й прозвуча безмълвно облекчение.
Окуражителна усмивка озари разтревоженото лице на Сано.
— Този месец шогунът ти беше дал почивка — продължи тя. — Ти ни взе с Масахиро чан и ни заведе на религиозно поклонение — храмът, където бяха отседнали, бе на три дни път от Едо, почивката им бе продължила общо десет дни и по тази причина Сано не можеше да е ходил при Глициния в Нихонбаши, по което и да е време около пълнолуние.
— След като сложи Масахиро чан да спи, двамата гледахме луната от градината — припомни й Сано.
— И се любихме там — сълзите, които Рейко бе сдържала толкова време, сега рукнаха. Тя се разрида от радост, че една толкова дребна подробност бе доказала, че дневникът просто е изфабрикувана история. Колко жалко, че не го бе разбрала от самото начало. — Ще ми простиш ли, че се усъмних в теб?
— Ако ти ми простиш, че пазих тайна, което трябваше да споделя с теб.
Той изглеждаше толкова искрен и огорчен, че гневът на Рейко се стопи. Без да разбере дали тя бе пристъпила към него или той към нея, се озова в прегръдките му. Усети как риданията й отекваха в него, почувства влажността по бузата си, която можеше да бъде от нейните или от неговите сълзи. Той я галеше с такава нежност, каквато Глициния със сигурност никога не бе получавала от него. Тялото й откликна с вълна от желание. Дъхът му се ускори и той я притисна до себе си.
Следващата стъпка щеше да бъде да се любят, но те се отделиха един от друг, защото трябваше да обсъдят важни въпроси.
Рейко загря съд със саке и двамата коленичиха с дневника и поднос с чашки пред себе си.
— Ако Глициния не е писала този дневник, тогава кой? — чудеше се Рейко, докато сипваше димящото питие.
Докато поемаше чашката, лицето на Сано помръкна.
— Сещам се за един човек, който би искал аз да бъда замесен в убийството и да бъда заклеймен като предател.
— Йорики Хошина!
Сано кимна.
— Хошина знае за дневника, знае и как изглежда той, защото чу описанието, което получих от камуро на Глициния. Може самият той да е изработил фалшификата и да е наредил да го доставят анонимно на дворцовия управител. След това е трябвало просто да чака.
— Докато дворцовият управител използва дневника срещу теб? — Рейко подържа чашката със саке, докато сгрее дланите си, и чак тогава отпи. — А тогава къде остава примирието ти с Янагисава?
— В този случай примирието не би ме спасило — Сано пресуши чашата и си сипа нова. — Дори да иска да запазим сегашните отношения, Янагисава не може да пренебрегне доказателствата, че съм обидил шогуна и съм организирал заговор срещу него или че съм имал причини да убия владетеля Мицуйоши. Той би бил длъжен да даде дневника на шогуна независимо дали смята, че съм виновен или не. Сега Рейко разбра. — Ако прикрива евентуален предател, той самият се превръща в предател.
— Би могъл да изпита известно колебание, как да действа, ако е единственият, който знае за доказателството — каза Сано, — но това не е така. За него знае и авторът на дневника. Макар че двамата с Янагисава вече не сме във война, не сме и приятели. Той никога не би скрил дневника, излагайки се по този начин на опасност заради мен. А Хошина знае как разсъждава неговият любовник. Той отдавна търси начин да ме атакува — Сано впери поглед в дневника. — Това трябва да е негово дело.
Въпреки сериозните основания да смятат, че Хошина бе написал дневника, на Рейко й хрумна и друга възможност.
— А ако авторът не е Хошина… — гласът й заглъхна, защото идеята й се стори едновременно правдоподобна и невероятна.
— Имаш някого друг предвид ли?
— Мисля си за госпожа Янагисава.
Сано я погледна изненадан.
— Как би могла тя да знае, че Глициния е писала дневник или че той е изчезнал?
— Може да е чула, докато дворцовият управител и Хошина са обсъждали случая.
— Дори и да е било така, как би могла да знае какво да напише?
Рейко разбра, че според него нямаше как госпожа Янагисава да е запозната с обичаите в Йошивара, с онова, което се случваше между проститутки и клиенти, и с разни политически кроежи.
— Йорики Хошина може да е научил за теб и за Глициния от шпионите на мецуке, но жените си имат свои начини да установяват разни неща — поясни Рейко.