— Може Глициния да е разказала на свои приятелки или клиенти за връзката си с теб и клюката да е стигнала от Йошивара до замъка Едо, където госпожа Янагисава да я е чула от прислугата си. Освен това вероятно чува доста и от онова, което дворцовият управител и хората му си говорят за различни дела на бакуфу.
— Възможно е. Но историята в дневника звучи така реалистично, че авторът трябва да е добър писател и да е имал опит в подобни ситуации — отбеляза Сано.
— Това описание би подхождало повече на Хошина, отколкото на госпожа Янагисава.
— Смятам, че тя е достатъчно умна да напише една убедителна история — каза Рейко, — а липсата на опит може да се компенсира с въображение.
На лицето на Сано се изписа съмнение.
— При положение че наистина е изфабрикувала този дневник, госпожа Янагисава може да е измислила и историята с анонимния пакет, за да те измами. Но нали ти каза, че искала да бъде твоя приятелка. Защо тогава ще се опитва да ти навреди, като пише клевети за мен?
Тук логиката на Рейко рухна.
— Нямам обяснение, но госпожа Янагисава е странна. Не ми харесват начинът, по който ме гледа, както и настойчивостта, с която търси възможности да се сближим точно в този момент.
Интуицията й подсказваше, че съпругата на дворцовия управител иска да се сприятели с нея по някакви тайни причини и с подмолна цел. Но същата тази интуиция я бе подвела да се довери на една заподозряна в убийство по време на разследването на „Черния лотос“, както и да се усъмни във верността на Сано към нея и в лоялността му към шогуна. Повече от всякога Рейко се страхуваше, че случаят „Черният лотос“ завинаги бе увредил способността й за правилна преценка.
Видя собствения си страх, отразен в изражението на Сано.
— Ако госпожа Янагисава действително иска да ми създаде неприятности, защо тогава ти прави услугата да ти донесе дневника, вместо да го даде на съпруга си и да остави събитията да следват своя естествен ход?
Рейко въздъхна унило.
— Не зная — но подозренията й към жената на дворцовия управител не й даваха мира. С желанието да ги остави за себе си, тя смени темата: — Ако вторият дневник е подправен, тогава може би онзи, който намери Хирата, е истинският дневник на Глициния. Нищо в първия екземпляр не е опровергано с доказателства, макар че не успяхме да намерим мъжа от Хокайдо. Какво смяташ да правиш с втория дневник?
Сано го взе и за момент го задържа в ръка, за да прецени тежестта му, а на лицето му се изписа безпокойство.
— Не обичам да унищожавам улики. Но единствената информация тук е клеветата по мой адрес.
— Може да има следи, които все още не сме разпознали — каза Рейко. — А самият факт, че според дневника ти си замислял държавна измяна в нощта, за която имаш алиби, доказва, че историята е клевета. Възможно е да ти потрябва като доказателство за невинността ти.
— Така е — и все пак Сано бе по-скоро убеден, че дневникът представлява заплаха за него, отколкото че в някакъв следващ момент може да се окаже полезен. — Но дори и да има някаква стойност, твърде опасно е да го пазя.
Той развърза панделката, която придържаше страниците, и ги хвърли една по една в мангала. Те лумваха, сгърчваха се и се превръщаха в пепел. Накрая сложи лавандуловите корици и зелената панделка върху жаравата.
— Ще ми се да можех да повярвам, че това е краят на историята — каза Рейко, докато отваряше прозореца, за да проветри от дима.
— И на мен — добави Сано, — но за съжаление не е. Който е изфабрикувал този дневник, ще очаква дворцовият управител Янагисава да предприеме някакви действия и аз да бъда унищожен. И щом това не се случи, ще разбере, че планът му е бил погрешен.
— И тогава ще се опита отново да те замеси в убийствата?
Сано кимна.
— Трябва да разбера кой е авторът, преди да е изфабрикувал други фалшиви доказателства срещу мен. Трябва, освен това по най-бързия начин да установя кой е убиецът на владетеля Мицуйоши, тъй че, ако подозренията паднат върху мен, да докажа, че извършителят не съм аз.
Вторият дневник усложняваше разследването, въпреки това Рейко се опита да не губи вяра в успеха:
— Засега сме в безопасност. Може би авторът на дневника е убиецът на владетеля Мицуйоши и на Глициния. Ако това е така, трябва да намерим само един човек, за да разрешим случая и да избегнем опасността.
Макар и изтощени от изпълненото с напрежение денонощие, на следващата утрин Сано и Рейко станаха рано с ясното съзнание за многото работа, която ги очакваше. Точно бяха седнали да хапнат ориз, бульон и риба, когато на прага на стаята им се появи Хирата.