Изпълнен с негодувание, Хошина се обърна към Янагисава. Дворцовият управител погледна Сано. Това в очите му уважение ли бе или искрица на забавление? Сано се бе научил от дворцовия управител как да манипулира шогуна. Сега той забавляваше ли се да гледа как Сано достига неговото равнище?
Сано внезапно проумя защо Янагисава не се вълнуваше кой всъщност бе убил владетеля Мицуйоши и дали убиецът щеше да бъде заловен, и предпочиташе да не се намесва в спора. Мислите му бяха насочени към бъдещето, а не се ограничаваха единствено в настоящия сблъсък.
В този момент Цунайоши махна към Сано и Хошина.
— Аз… заповядвам ви да отидете и да сторите онова, което предложи сосакан сама. Но не забравяйте следното — той втренчи зачервените си очи в Хошина: — Ако ти не успееш да докажеш, че Сано сан е виновен, ще бъдеш наказан, задето… ъ-ъ… си го наклеветил — после предупредителният поглед на шогуна се отмести към Сано: — А ти, не докажеш ли невинността си, ще бъдеш екзекутиран за убийството на моя наследник.
Глава 26
Голяма и шумна тълпа изпълваше двора на къщата на съдията Аоки и продължаваше навън по улицата. Съпроводен от трима детективи, Хирата трябваше със сила да си проправи път през портата. Хората го блъскаха и надзъртайки над главите на останалите, се опитваха да наблюдават къщата. Сред тях имаше млади мъже, чието крещящо облекло подсказваше, че са артисти; имаше и компаньони, сводници и разни други представители на модния, ползващ се със съмнителна репутация свят, но повечето от чакащите бяха жени.
Съпруги на самураи, облечени в копринени одежди и охранявани от войници, се бяха скупчили около желязна каца, в която гореше огън, за да сгрява двора. Монахини с бръснати глави бяха коленичили в периферията на събралите се около топлината на пламъците и с напевен глас произнасяха молитви. Зад тях стояха пременени с пищни одежди съпруги и дъщери на търговци. Множеството от присъстващите, сгушени покрай каменния зид и постройките, представляваха прислужници, момичета от чайните и жени със съмнителна репутация. Някои от тях плачеха, други шепнеха вкупом, видимо разстроени. Няколко дошини поддържаха реда сред тълпата.
— Какви са тези хора? — попита Хирата един от дошините, когото познаваше.
— Семейството, приятели и почитатели на хокан Фуджио.
А вероятно и негови любовници, помисли си Хирата. Всички тези хора бяха дошли на бдение, докато трае процесът му.
Когато Хирата влезе в съдебната зала, възрастният съдия Аоки и секретарите му вече бяха заели местата си на подиума пред публика от длъжностни лица. Фуджио бе коленичил върху ширасу. Беше облечен в дрипава роба от коноп, а ръцете и голите му нозе бяха оковани във вериги. Щом вратата хлопна зад гърба на Хирата и детективите му, Фуджио се обърна. Красивото му лице бе изпито от мъка, но той намери сили да отправи към Хирата мимолетна храбра усмивка.
— Фуджио, обвинен си в убийството на куртизанката Глициния — обяви съдията Аоки.
Хирата не бе изненадан; той бе очаквал това положение, след като знаеше как Аоки бе избързал да изправи на съд финансовия министър Нита. Но когато коленичи в страничната част на помещението заедно с хората си, Хирата забеляза, че близо до Фуджио върху ширасу бе застанала и една жена. Тя също носеше конопена роба и бе окована във вериги. Сивите й коси бяха сплетени на плитка, която се спускаше по мършавия й гръб. Елегантният й профил носеше отпечатъка на отчаянието. Това бе Момоко — ярите на Глициния. Хирата бе озадачен. Какво търсеше тя в съдебната зала?
— Момоко, ти си обвинена в съучастничество за това, че си съдействала на Фуджио в убийството — набразденото от бръчки, подобно на пъпеш лице на съдията Аоки придоби надменно и самодоволно изражение. — Ето защо двамата ще бъдете съдени заедно.
Хирата и детективите му си размениха смаяни погледи. Трупът в къщата все още не бе категорично разпознат като Глициния. Уликите срещу Фуджио бяха обезсилени, след като семейството и приятелите му потвърдиха, че той се е намирал далеч от къщата по времето, в което е било извършено убийството. А нямаше никакви доказателства, въз основа на които Момоко можеше да бъде замесена в престъплението. Какво правеше тогава съдията Аоки?
В следващия миг Хирата разбра. Аоки бе обзет от колебание относно присъдата на финансовия министър и вече допускаше, че е сбъркал. Докато имаше други заподозрени, той бе изправен пред възможността Сано да докаже, че някой от тях е виновен за смъртта на владетеля Мицуйоши, както и че съдията е злоупотребил с властта си, изневерявайки на справедливостта. Аоки искаше да отстрани Фуджио и Момоко, та дори и шогунът да решеше, че Нита е бил осъден неправилно, възможните други извършители вече да са екзекутирани. Той щеше да е в безопасност, тъй като нямаше да има причини разследването на Сано да продължи. Второто убийство бе предоставило възможност на Аоки да осъществи подмолните си цели за сметка на двама души, които можеха да се окажат невинни. Хирата бе възмутен.