— Може би неувереността във вашето благоволение — отговори кралският ковчежник — е причината за това различие, което не убягна — какво ли изобщо би могло да убегне — от погледа на ваше величество.
— Подобна неувереност е оскърбителна за нас, милорд — отвърна кралицата. — И двамата са ни близки и скъпи и ние, без да правим разлика, ще използуваме тяхната доблестна служба за благото на нашето кралство. Сега ще прекъснем техния разговор. Лорд Съсекс и лорд Лестър, имаме още нещо да ви кажем. Тресилиан и Варни са ваши приближени — имайте грижата и те да ви придружават в Кенилуърт. А щом Парис и Менелай ще присъстват, бихме искали там да ни бъде представена и красивата Елена, чиито непостоянни чувства предизвикаха тази свада. Варни, твоята съпруга трябва да бъде в Кенилуърт и да бъде готова да ми се представи, щом наредя. Лорд Лестър, надяваме се, че ще се погрижите това да бъде изпълнено.
Графът и неговият щалмайстор се поклониха ниско, после вдигнаха глави, но без да имат смелост да погледнат кралицата, нито пък да се погледнат един друг. В този миг и двамата изпитваха чувството, че примката, изплетена от собствената им лъжа, е готова да се затегне около самите тях. Елизабет обаче не забеляза объркването им и продължи:
— Лорд Съсекс и лорд Лестър, след малко ще имам нужда от вашето присъствие в Тайния съвет, където ще се обсъждат важни въпроси. После за развлечение ще се разходим по реката и вие, милорди, ще ни придружавате. Това впрочем ни напомни нещо: вие, сър кавалер на Изцапания плащ (тя удостои Роли с усмивка), не забравяйте, че също трябва да ни придружите на разходката. Ще ви бъдат дадени необходимите средства, за да си обновите гардероба.
Така завърши тази знаменита аудиенция, на която Елизабет показа — както и през целия си живот — цялото своенравие на своя пол, но също и здравата си и разумна политика, в която нито един мъж или жена в света не можаха да я надминат.
ГЛАВА СЕДЕМНАЙСЕТА
Е, пътят е избран, платна вдигнете,
мерете често с лот дълбочината!
Кормчийо, бди: край този бряг суров е пълно
с плитчини, скали, в които
сирена дебне — като гордостта,
мъжете мами тя и ги погубва.
През кратката пауза между завършването на аудиенцията и заседанието на Тайния съвет Лестър има време да си даде ясна сметка, че тази сутрин сам бе решил съдбата си.
„След като днес, в присъствието на най-почетните хора на Англия — разсъждаваше той, — потвърдих чрез клетва (макар и с една малко неопределена фраза) казаното от Варни, вече не мога да го опровергая или отрека, без това да ме изложи на опасността не само да загубя кариерата си в двора, но и да си навлека страшния гняв на измамената кралица и възмущението и презрението на моя съперник, както и на всички останали придворни.“
Тези мисли преминаха стремително през ума му и той си представи ясно всички затруднения, които неизбежно щяха да се пораждат, ако продължаваше и занапред да пази тази тайна, от която зависеше неговата безопасност, неговото могъщество и неговата чест. Той приличаше на човек, който върви по лед. Ледът можеше всеки миг да се пропука под него, затова единственото спасение беше да се движи напред с твърда и непоколебима крачка. Благосклонността на кралицата, която бе извоювал с толкова жертви, трябваше да се пази с всякакви средства! и с всякакви рискове. Това беше единствената греда, за която Можеше да се залови по време на буря. Ето защо задачата му сега! беше не само да запази, но и да засили още повече благоразположението на кралицата. Той или трябваше да остане любимец на Елизабет, или да претърпи корабокрушение — да загуби напълно и богатство, и почит. Всякакви други съображения трябваше да бъдат пренебрегнати в момента. Той отблъскваше натрапчивите мисли, напомнящи му за Еми, като сам се успокояваше, че в бъдеще ще има достатъчно време да помисли как в последна сметка да се измъкне от това объркано положение. И кой кормчия, видял пред носа на кораба си Сцила, се тревожи в този миг от мисълта за по-далечната заплаха на Харибда?
В това настроение зае граф Лестър креслото си край съвещателната маса на Елизабет; в същото това настроение беше и когато времето за заседание изтече и той зае почетното място до нея в баржата за разходката по Темза. И никога досега неговите способности на отличен държавник и изискан придворен не бяха се проявявали така блестящо, както през този ден.