— Ами ти какво смяташ да правиш? — попита Тресилиан.
— Ще търся убежище другаде — във Франция, в Испания или в Индия — било Западна, било Източна — все едно — отвърна Уейланд. — Остана ли близо до бърлогата на този Дубуби, Деметрий или както го наричат сега, аз рискувам живота си.
— Е, това идва доста навременно — каза Тресилиан. — Искам да ми свършиш една работа в Бъркшир — не в онази част, където те познават, а в противоположната. Преди още да беше възникнала причината, поради която търсиш да се укриеш, бях решил да те изпратя там с едно тайно поръчение.
Ковачът изказа готовността си да изпълни задачата и Тресилиан, като имаше пред вид, че той знае целта на пребиваването му в двора, откровено му разказа всички подробности. Осведоми го за споразумението си с Джайлс Гозлинг, каза му и за признанието на Варни през днешния ден в залата за аудиенции, потвърдено после и от самия Лестър.
— Сам виждаш — допълни той, — че при обстоятелствата, в които съм поставен, нужно ми е да следя най-внимателно всяка стъпка на тези безскрупулни хора — Варни и неговите съучастници Фостър и Ламборн, а също така и самия лорд Лестър, който, както подозирам, в цялата тази история е по-скоро измамник, отколкото измамен. Ето ти моя пръстен — той ще ти послужи за парола пред Джайлс Гозлинг. Ето ти и пари — сумата ще бъде утроена, ако ми служиш вярно. И тъй, тръгвай за Къмнър и разбери какво става там.
— Заминавам с двойно по-голяма готовност — отговори ковачът, — първо, защото служа на ваша милост, а вие винаги сте били добър към мене, и, второ, защото трябва да избягам от стария си господар, който, ако не е пълно въплъщение на дявола, то с намеренията си, с думите и постъпките си прилича най-малкото на демон-изкусител. И той обаче трябва да се пази от мен. Сега аз бягам от него както преди. Ако тази постоянна гонитба обаче ме разядоса, в гнева и омразата си аз ще подгоня него. Ще нареди ли ваша милост да оседлаят коня ми? Трябва само да оставя лекарството на лорда, разделено на съответните дози, и да му дам някои указания. Безопасността му сега ще зависи само от бдителността на неговите приятели и слуги. От миналото вече е спасен, но сега нека се пази от бъдещето.
Уейланд Смит направи прощалното си посещение при граф Съсекс, даде му напътствия за режима и диетата и без да дочака утрото, напусна замъка Сей.
ГЛАВА ОСЕМНАЙСЕТА
Настъпва миг —
той вече е дошъл и ти си длъжен
под дните си до днес черта да теглиш.
Над теб съзвездия победни греят,
планетите — в щастливи съчетания
за теб, — ти казват: „Твоят час удари!“
Когато Лестър се прибра след този забележителен и изпълнен с вълнения и тревоги ден, през който неговият кораб, преодолял благополучно не една буря и преминал през не една плитчина, най-сетне се добра с развят флаг до пристанището, той се чувствуваше тъй уморен, като моряк след страшен ураган. Не каза нито дума, докато камердинерът му сменяше скъпия придворен плащ с подплатения с кожа нощен халат, а когато му съобщиха, че мистър Варни желае да говори с негово сиятелство, само кимна мрачно с глава. Варни прие този знак като разрешение и влезе, а камердинерът се оттегли.
Графът седеше в креслото си мълчаливо и почти неподвижно. Подпрял глава на ръката си, а лакътя — на масичката до него, той сякаш не забелязваше, че неговият приближен е влязъл и вече стои пред него. Варни изчака няколко минути графът пръв да заговори, защото искаше да разбере какво е настроението му след многобройните и силни преживявания през деня. Чакането му обаче беше напразно, защото графът продължаваше да мълчи и Варни разбра, че трябва сам да започне разговора.
— Ще ми позволите ли, ваша светлост — каза той, — да ви поздравя със заслужената победа, която спечелихте днес срещу най-опасния си съперник?
Лестър вдигна глава и отговори мрачно, но без гняв:
— Варни, ти, който сам ме вмъкна с хитрата си изобретателност в паяжината на една долна и опасна лъжа, най-добре знаеш, че няма никакви основания да ме поздравяваш по този повод.
— Нима ме укорявате, милорд — отвърна огорчено Варни, — че не издадох веднага тайната, от която зависи вашата съдба и която вие толкова често и така настойчиво сте ми повелявали да пазя? Вие бяхте там, ваша светлост, и имахте възможност да ме изобличите в лъжа и да погубите себе си, като признаете истината. На предания слуга обаче не му прилича да постъпва така, без да сте му заповядали.
— Не мога да отрека това, Варни — каза графът, като стана и започна да се разхожда из стаята. — Моето славолюбие извърши предателство спрямо любовта ми.