— Никога няма да сложа в кесията си пара от неговите, Майкъл — рече стопанинът. — Много добре знам какво се полага за фалшифициране на кралски монети.
— Макар и да си стар, вуйчо, ти си истински глупак. Не ме дърпай за дрехата, докторе, ти също си глупак! И понеже и двамата сте глупаци, трябва да ви обясня, че аз се изразих метафорично.
— Ти полудя ли? — ядоса се старецът. — Дяволът ли е влязъл в тебе? Да се махаме по-бързо оттук, преди да сме привлекли всички погледи.
— Всички погледи ли, казваш? — високо рече Ламборн. — Заблуждаваш се, драги. Давам ти дума, че оттук нататък никой няма вече да посмее да те погледне. Господа, заклевам се в бога, че ще избода с камата си очите на всеки, който се осмели да погледне този стар джентълмен. Стой си спокойно, старче! Всички тук са мои приятели, стари приятели от детинство, и никого няма да издадат.
— Не е ли по-добре да се оттеглиш в отделна стая, племеннико? — рече Джайлс Гозлинг. — Говориш странни и опасни неща, Р сега навсякъде е пълно с шпиони.
— Пет пари не давам за тях — отвърна самоуверено Майкъл.
— Шпиони! Пфю! Аз служа при благородния граф Лестър. А, ето го и виното! Напълни по чаша на всеки, виночерпецо, да пием за здравето на цветето на Англия — благородния граф Лестър! Повтарям — за благородния граф Лестър! А оня, който откаже, е чисто и просто свиня от бандата на Съсекс и аз ще го накарам да вдигне тоста дори ако трябва да му отрежа краката и да ги опуша като свински бут!
Никой не се възпротиви срещу тоста, предложен при такава страшна заплаха, а Майкъл Ламборн, чието пиянско настроение естествено се повиши още повече от новоизпитото вино, взе да възобновява шумно познанствата си с посетителите, които знаеше от по-рано. Те го приемаха почтително и със страх, защото и най-последният от слугите на графа-фаворит, особено пък човек като Ламборн, внушаваше по очевидни причини и едното, и другото чувство.
След като се увери, че придружителят, му няма да отстъпи от своето, старецът престана да спори с него, седна в най-тъмния ъгъл на помещението, поръча си чаша херес и сякаш задряма над нея; стараейки се да привлича колкото се може по-малко внимание към себе си и да не прави нищо, което би могло да напомни за присъствието му на Ламборн, който вече бе подхванал разговор със стария си приятел Голдтред от Абингдън.
— Няма да ми повярваш, приятелю Майк — каза търговецът, — но аз така се радвам, че те виждам, както се радвам, като видя парите на клиента. Е, сега вече, Майк, можеш да сместиш тайничко приятеля си в някой маскарад или в друго някакво забавление.
Ако пък на благородния граф се случи да намине някой път из този край и му потрябва испанска яка или нещо от този род, ти с чиста съвест би могъл да му пошепнеш на ухото: „Моят стар приятел, младият Лорънс Голдтред от Абингдън, има чудесна стока: лен, копринен газ, батиста и други, пък и самият той е такова чудесно момче, че по-добро не може да се намери в целия Бъркшир, и е готов да се бие за ваша свет лост срещу всеки юначага с неговия ръст.“ Би могъл да добавиш също…
— Мога да надрънкам още стотина дяволски измислици, драги — каза Ламборн. — За приятел добрите думи не се пестят.
— От сърце пия за твоето здраве, Майк — вдигна наздравица търговецът. — Впрочем ти би могъл да ни разкажеш и как стои въпросът с новата мода. Току-що тук един амбулантен търговец-мошеник превъзнасяше до небесата старомодните испански чорапи и хулеше гасконските, макар че от пръв поглед се вижда колко красиво подчертават те крака и коляното, особено когато са украсени с разноцветни жартиери в съответствие с цвета на костюма.
— Прекрасно, прекрасно! — отвърна Ламборн. — Това се доказва и от твоите мършави бедра, които се виждат през цепките на канавацата и гюла и напомнят на хурка, от която вълната е изпредена наполовина.
— Нали и аз казвам, че… — рече търговецът, чиято слаба глава също се беше вече завъртяла. — Но къде е този разбойник — амбулатният търговец! Ей сегичка тук, струва ми се, имаше един амбулантен търговец. Стопанино, къде, по дяволите, изчезна този амбулантен търговец?
— Там, където трябва да бъде благоразумният човек, мистър Голдтред — отвърна Джайлс Гозлинг. — Затворил се е в стаята си, пресмята днешната печалба и подготвя стоката си за утре.
— Да върви по дяволите, глупав дърдорко такъв! — заключи търговецът. — Ей богу, не би било лошо да го освободим от стоката му — я ги гледай ти, банда скитащи измамници, ще кръстосват страната и само ще вредят на почтените търговци. В Бъркшир обаче има достатъчно смелчаци, стопанино, и някой от тях може да срещне из пътя този амбулантен търговец.