— Е, да — отговори със смях кръчмарят, — но не трябва да се забравя, че оня, който го срещне, ще си намери майстора, защото амбулантният търговец е як човек.
— Як ли? — попита Голдтред.
— Як! — отвърна стопанинът. — Кълна се, че е як като оня пътуващ търговец, дето здравата натупал Робин Худ, както се казва в песента:
— Дяволите да го вземат тоя долен мошеник, вдън земя да пропадне! — изруга търговецът. — Щом е такъв, няма какво да му бере грижа човек. А сега ми кажи ти, Майк, мой доблестни Майк, добро ли излезе лененото платно, което спечели от мене?
— Добро, мистър Голдтред, добро, както сам виждаш. Затова искам да ти се отблагодаря за подаръка, като пийнем още по чаша. Хей, момче, я ни напълни шишето!
— Повече няма да ти се случи да спечелиш ленено платно за такъв облог, приятелю Майк — каза търговецът. — Оня начумерен саможивец, Тони Фостър, те ругае, без да си подбира думите, и се кълне, че друг път нямало да ти позволи да му измърсиш прага, защото от твоите богохулства можел да рухне покривът на всеки християнски дом.
— Наистина ли така говори тоя надут лицемерен скъперник? — кресна Ламборн. — А, добре тогава, аз пък ще го накарам още тази вечер да ми дойде на крака, тук, в дома на моя вуйчо, за да чуе нарежданията ми. Такова конско ще му друсна, та цял месец да мисли, че сам дяволът го е пипнал за яката и го разтърсва.
— Е, тука вече прехвърли мярката — каза търговецът. — Тони Фостър да дотича, щом му подсвирнеш? Уви, драги Майк, но ти като че ли е по-добре да идеш да си легнеш.
— Слушай, мършави глупако! — раздразнено извика Ламборн. — Залагам петдесет златни монети срещу първите пет лавици на магазинчето ти — тия от прозореца надолу, — с всичко, което е по тях, че ще накарам Тони Фостър да дойде ей тук, в тази кръчма, преди три пъти да сме изпразнили чашите си.
— Не, не, на такъв голям облог не се хващам — каза търговецът, който поизтрезня от това предложение, защото то ясно показваше, че Ламборн прекалено добре познава тайните на магазинчето му. — Такъв бас не слагам, но ако искаш, готов съм да заложа пет златни монети срещу твоите пет, че Тони Фостър няма да излезе от дома си и няма да се запъти към кръчмата след вечерната молитва нито заради теб, нито заради когото и да било другиго.
— Съгласен — отговори Ламборн. — Хайде, вуйчо, вземи залога и прати някое от твоите момчета до замъка, да предаде това писмо на мастър Фостър и да му каже, че аз, неговият приятел Майкъл Ламборн, го викам да поговоря с него тук, в замъка на моя вуйчо, по извънредно важна работа. Хайде, тичай колкото ти държат краката, момче, защото слънцето вече залязва, а оня негодник си ляга с кокошките, за да пести лоените си свещи.
Слугата хукна да изпълни поръчението, а приятелите продължиха да пият и да се веселят, докато момчето се върна с отговора, че мистър Фостър ей сега ще дойде.
— Спечелих, спечелих! — развика се Ламборн и се спусна да прибере залога.
— Не, не, почакай — възпротиви се търговецът и му прегради пътя. — Първо да дойде, че тогава.
— По дяволите, та той вече трябва да е на прага — упорствуваше Ламборн. — Какво ти каза, момче?
— С ваше позволение — отвърна пратеникът, — показа се на прозореца с пушка в ръка и когато аз, разтреперан от страх, му предадох поръчението ви, отвърна троснато ваша милост да върви на оня свят.
— Предполагам, че е имал пред вид ада — каза Ламборн, — защото той праща там всеки който не е член на конгрегацията.
— Точно така, рече момчето. — Аз употребих другия израз като малко по-поетичен.
— Остроумен хлапак! — отбеляза Майкъл. — Хайде, пийни една глътка да понамокриш поетическата си свирка! И какво още каза Фостър след това?
— Нареди ми да ви предам, че ако имате да му казвате нещо, сам да отидете при него — рече слугата.
— И после?
— После прочете писмото, поразтревожи се, изглежда, и ме попита дали ваша милост не е пийнал, а аз отвърнах, че сте поговорили малко по испански, като човек, който е бил на Канарските острови.
— Марш оттук, глупако глупав, дето се мислиш, че толкова ти сече умът! — изкрещя Ламборн. — Вън! Не, чакай! Какво още каза той?
— Измърмори, че ако не дойдел, ваша милост щял да издрънка всичко, което би трябвало да се пази в тайна. Взе си старата шапка, протрития син плащ и след малко ще бъде тук, както вече ви казах.