Една от тези старици отвори вратата, когато Уейланд почука, и посрещна молбата му да му се позволи да покаже стоката си на дамите с поток от хули и ругатни на някакъв груб диалект. Той обаче успя да я укроти, като й пъхна в ръката сребърна четирипенсова монета и й обеща плат за шапчица, ако господарката й купи нещо от стоката му.
— Сам бог трябва да те е изпратил, защото шапката ми съвсем се е протрила. Промъкни се с товара си в градината, човече, тя е там и се разхожда.
Старицата поведе търговеца нататък и като му посочи стария, полуразрушен павилион, каза:
— Ето я, виждаш ли — ето я там. Ще накупи много неща, защото обича да се гизди.
„Остави ме да се оправям сам както мога — помисли си Уейланд, като чу старицата да хлопва вратичката след него. — Е, в края на краищата няма да ме бият, няма да посмеят и да ме убият заради такова дребно провинение, пък и все още е доста светло. Каквото ще да става — отивам. Смелият пълководец никога не мисли за отстъпление, преди да са го победили. В павилиона виждам две жени, но как да се обърна към тях? Впрочем да! Уил Шекспир, бъди ми приятел! Ще ги подготвя с песента на Аутолик.“
И той запя смело с приятния си глас популярната песничка от пиесата:
— Какво е това необичайно зрелище, което съдбата ни изпраща, Джанет? — попита графинята.
— Сигурно е някой от ония странствуващи продавачи на дрънкулки-и украшения — отговори въздържано Джанет, — които хвалят глупавите си стоки с още по-глупави маниери. Странно ми е как старата Доркас го е пуснала.
— Какъв щастлив случай за нас, момичето ми — каза графинята. — Ние живеем тук толкова тъжно и скучно и това може би ще ни помогне да убием поне един от подтискащо дългите часове.
— Но какво ще каже баща ми, милостива господарко?
— Той не е мой баща, Джанет, смятам, че не и мой господар. Повикай човека тук, искам да си купя някои нещица.
— Недейте, моля ви! — каза Джанет. — Нима не е достатъчно само да намекнете в следващото си писмо, за да получите всичко, което може да се намери в Англия? С това ще си докараме беда! Умолявам ви, скъпа госпожо, позволете ми да отпратя този човек.
— Заповядвам ти да го повикаш — настоя графинята. — Или не, чакай, страхлива глупачко, аз сама ще го повикам, за да ти спестя кавгата после.
— Уви, милостива господарко, но това едва ли ще е най-лошото — тъжно прошепна Джанет, докато графинята вече викаше търговеца:
— Ела тук, добри човече! Отвори вързопа си и ако в него се намерят хубави стоки, значи, те е довел добрият случай, защото аз ще си доставя удоволствие, а ти ще получиш печалба.
— От какво се нуждае ваша светлост? — попита Уейланд, като разтваряше вързопа си и излагаше съдържанието му с такава сръчност, сякаш бе роден за този занаят. Всъщност на него наистина му се бе случвало да се занимава с търговия по време на своя скитнически живот и сега хвалеше стоките си със словоохотливостта на истински търговец, проявявайки известно умение дори в трудната задача с определянето на цените.
— От какво се нуждая ли? — повтори въпроса му графинята.
— Като се има пред вид, че от шест месеца насам не съм купила по свой избор нито един ярд лен или батиста и дори най-незначителна дреболия, по-добре би било да се попита: какво имаш за продаване? Отдели ми гази батистена блуза с висока яка и маншети, пелеринката, обточена със златен ширит и подплатена с креп, и тази къса наметка от вишнево сукно, украсена със златни илици и копчета. Не е ли чудесна, Джанет?
— Не, милейди — отвърна Джанет, — Ако искате да чуете скромното ми мнение, ще ви кажа, че тя е прекалено пищна, за да бъде изящна.
— Аз, разбира се, не мога да се съглася с твоето мнение, мила — каза графинята, — но за наказание ще я носиш ти. Уверявам те, че златните копчета, които са доста масивни, ще бъдат достатъчно успокоение за баща ти и ще го накарат да се примири с вишневия цвят на наметката. Внимавай само да не ги откъсне и да ги скрие в ковчежето си, за да правят компания на златните монети, които държи заключени в него.
— Моля ви, ваша светлост, бъдете по-снизходителна към моя нещастен баща!
— Струва ли си да го предпазваме от онова — отвърна графинята, — в което самият той е достатъчно предпазлив? Но да се върнем към нашите покупки. За себе си избирам тази шапка и сребърната карфица с бисера. Вземам още и две рокли от червеникавокафявия плат за Доркас и Елисън, Джанет — нека на горките старици им бъде топло през зимата. А нямате ли парфюми, ароматизирани муски или от красивите модерни шишенца за пръскане на благовония?