— Вие неправилно ме разбрахте, милейди — мрачно отвърна Варни, опитвайки се да се оправдае. — Нека оставим нещата така, докато гневът ви се уталожи, и аз всичко ще обясня.
— Никога вече няма да имате възможност за това — каза графинята. — Погледни го, Джанет! Облечен е чудесно, има външност на джентълмен, а е дошъл тук да ме убеждава, че графът желаел — не, нещо повече, че графът ми заповядвал да отида в Кенилуърт и там, в присъствието на кралицата и придворните, в присъствието на моя законен съпруг, да го призная, да призная него за свой мъж! Нето, лакея на моя съпруг, който му чисти плаща и ботушите! Него да призная за свой мъж и господар! О, небе! Сама да се погубя! Вместо да браня своето право и титла, да предоставя такова оръжие, което из корен ще пресече справедливите ми искания, ще опетни името ми и никога вече няма да ми позволи да стана знатна дама на Англия!
— Чуваш ли я, Фостър? И ти, младо момиче, чувате ли какво говори тя? — обади се Варни, възползувайки се от паузата, която направи графинята, за да си поеме дъх, а не защото беше изказала всичко. — Чувате ли? В яростта си тя ме обвинява в предаването на заповед, която всъщност нашият милостив господар — за да запази известни неща в тайна — й съобщава чрез писмо, което тя държи в ръцете си.
Тук Фостър вече се опита да се намеси и като си придаде важен вид, подходящ, както мислеше той, за подобна роля, каза:
— Мой дълг е да ви кажа, милейди, че постъпвате малко необмислено. Щом е наложена от благородна цел, измамата не е чак толкова осъдителна. Самият патриарх Авраам е представил Сара за своя сестра, когато са се преселвали в Египет.
— Да, сър — отвърна графинята, — и макар че тази лъжа е била изречена от праотеца на богоизбрания народ, господ го е порицал чрез устата на фараона-езичник. Недостойно е да се чете светото писание само за да се тълкува превратно онова, което трябва да ни служи за предупреждение, а не за пример.
— И все пак Сара не се е противопоставила на волята на своя съпруг и, с ваше позволение — рече в отговор Фостър, — е следвала заповедта на Авраам и се е наричала негова сестра — както заради себе си, така и от грижа красотата й да не погуби душата на Авраам.
— Нека бог ми прости този безплоден гняв — отвърна графинята, — но и ти, Фостър, си също такъв дързък лицемер, като този безсрамен измамник. Никога няма да повярвам, че моят благороден Дъдли би подкрепил такъв подъл и нечестен план. Но ако това е вярно, аз ще стъпча низостта му и ще залича завинаги спомена за него!
С тия думи тя разкъса писмото на Лестър на парченца и ги стъпка така яростно, сякаш искаше да унищожи и най-нищожните следи.
— Бъдете ми свидетели — каза Варни, овладявайки се, — че тя разкъса писмото на лорда, за да може да държи мен отговорен за кроежа на неговия план. И въпреки че този план би ми донесъл само опасности и затруднения, тя иска да хвърли цялата вина върху мен, сякаш аз преследвам някакви собствени користни цели.
— Лъжеш, долен роб! — извика възмутено графинята, въпреки усилията на Джанет да я накара да мълчи (момичето със свито сърце предвиждаше, че тази разпаленост ще нанесе вреда преди всичко на господарката й). — Лъжеш! — продължаваше Еми. — Не ме спирай, Джанет. Ако ще това да е последната ми дума — той лъже! Той се стреми да постигне своята долна цел и щеше да я разкрие съвсем ясно, ако бях сдържала гнева си и бях запазила мълчанието, което отначало му вдъхна дързост да изложи гнусните си предложения!
— Госпожо — каза Варни, който въпреки цялата си наглост бе силно объркан, — моля ви да ми повярвате, че грешите.
— Но не и преди да повярвам, че мракът може да бъде светъл — отговори гневно графинята. — Мислиш ли, че съм забравила всичко? Мислиш ли, че не помня предишните ти приказки? Ако Лестър научи за тях, ти ще увиснеш на бесилката, вместо да бъдеш негов приближен. Ах, защо не мога поне за пет минути да стана мъж! Те биха ми стигнали, за да накарам такъв страхливец като теб да признае подлостта си. А сега се махай — да те няма! И кажи на своя господар, че ако реша да тръгна по жалкия път на измамата, до който неизбежно ще ме доведат позорните лъжи, който ти ми препоръчваш от негово име, ще му намеря по-достоен съперник. Неговото място никога няма да се заема от жалкия слуга, който счита за свое най-голямо щастие получаването на износената дреха на господаря си, преди да се е изпокъсала, слуга, който може да съблазнява само момичетата от предградията, като ги смайва с новите рози върху старите обувки на лорда! Махай се оттук! Толкова те презирам, че вече се срамувам от гнева си срещу теб.