— Струва ми се, че вцепенението преминава — отвърна графинята, след като се поразходи малко из стаята, подкрепяна от Джанет. — И все пак възможно ли е това? Нали взех смъртоносна отрова? След като ти излезе, дойде Варни и с поглед, в който аз прочетох съдбата си, ми заповяда да изпия онова страшно лекарство. О, Джанет, няма съмнение, че то е смъртоносно — такъв виночерпец никога не би ти налял нещо безвредно!
— И аз се страхувам, че той не го смята за безвредно — отговори момичето, — но бог обърква плановете на злодеите. Повярвайте ми, готова съм да се закълна в евангелието, в което са всичките ни надежди, че животът ви не е застрашен от това престъпно деяние. Не се ли съпротивлявахте?
— В замъка царуваше пълна тишина — отговори графинята, — ти беше излязла и в стаята нямаше никой друг освен него, а той е способен да извърши всякакво престъпление. Исках да се отърва от омразното му присъствие и изпих онова, което ми предложи. Ти спомена за спасение, Джанет. Възможно ли е такова щастие?
— Ще ви стигнат ли сили да чуете това, което ще ви кажа, и да направите опит?
— Сили ли? — повтори въпроса й графинята. — Попитай сърната, когато острите зъби на хрътките са вече протегнати към нея да я захапят, дали има сили да се прехвърли през пропастта. Готова съм да направя всичко, за да се измъкна оттук.
— Изслушайте ме тогава — каза Джанет. — Един човек, когото считам за ваш истински приятел, често ми се изпречваше на пътя в последно време, предрешен по най-различен начин, и се опитваше да ми заговори, но аз — тъй като едва тази вечер му се изясниха нещата — все го избягвах. Той е търговецът, който ви донесе преди време стоката си, той е пътуващият книжар, който ми продаде книгите. Всеки път, когато излизах от къщи, бях сигурна, че ще го срещна. Днешното събитие обаче ме накара да се реша да поговоря с него. Той е приготвил всичко необходимо за бягството ви и сега ви очаква при задната врата на парка. Имате ли обаче физически сили! Имате ли нужната смелост да предприемете това рисковано начинание?
— Оня, който бяга от смъртта, намира сили — отвърна графинята. — Оня, който се спасява от позор, намира и смелост. Надеждата да се изтръгна от ръцете на мерзавеца, който застрашава живота и честта ми, би ми дала сили да стана дори от смъртното ложе.
— В такъв случай нека бог да ви е на помощ, милейди — рече Джанет. — А сега трябва да се сбогувам с вас ида ви поверя на божията милост и грижа.
— Нима ти няма да избягаш заедно с мен, Джанет? — попита разтревожено графинята. — Нима ще те загубя? Такава ли е твоята преданост?
— Бих избягала заедно с вас с такава готовност, с каквато птичката отлита от клетката, милейди. В такъв случай обаче всичко ще се разкрие много бързо и неизбежно ще тръгнат да ни преследват. Аз трябва да остана и да направя всичко възможно, за да прикривам истината колкото може по-дълго. Бог ще ми прости измамата, защото тя е наложена от нуждата.
— Нима ще трябва да пътувам сама с този непознат? Ами ако това се окаже още по-страшна и заплетена интрига, чиято цел е да ме раздели с теб, единствения ми близък човек, Джанет?
— Не се страхувайте от такова нещо, госпожо — успокои я веднага Джанет. — Този човек е честен в намеренията си спрямо вас, той е приятел на мистър Тресилиан и е дошъл тук по негово нареждане.
— Щом е приятел на Тресилиан, ще му се доверя напълно, както бих се доверила на изпратен от небето ангел, защото на този свят не познавам човек, комуто подлостта, измамата и егоизмът да са по-чужди, отколкото на Тресилиан. Той обикновено забравя себе си, когато може да бъде полезен на другите. Уви, Джанет, колко зле е възнаграден той за своите достойнства!
Те трескаво събраха няколкото вещи, които сметнаха, че ще бъдат необходими на графинята за пътуването, Джанет бързо и сръчно ги пристегна в малък вързоп, като не забрави да пъхне в него и попадналите й под ръка украшения с истинска стойност, както и касетката със скъпоценности, защото прецени мъдро, че биха могли да бъдат от полза при някое непредвидено бъдещо обстоятелство. След това графиня Лестър замени тоалета си с дрехата, която Джанет обличаше обикновено при кратките си излизания от къщи — необходимо бе да се заличат всички външни белези, които можеха да привлекат нечие внимание. Когато тези приготовления привършиха, луната вече се беше издигнала на летния небосклон и всички в замъка се бяха уединили по стаите си за сън и отмора.
Не беше трудно да се излезе от замъка и от парка, трябваше само да се мине незабелязано. Антъни Фостър бе свикнал да гледа на дъщеря си с такова благоговение, с каквото един закоравял престъпник може да гледа на своя ангел-пазител — който въпреки престъпленията му продължава да бди над него, — и й имаше пълно доверие. През деня Джанет беше свободна да върши каквото пожелаеше. Тя имаше ключ от задната врага на парка, така че можеше да ходи по всяко време до селото по домакински работи, които бяха поверени изцяло на нейното ръководство, както и да посещава богослуженията на своята секта. Наистина тази свобода й беше дадена при строгото условие, че няма да се възползува от нея, за да направи нещо, което би улеснило бягството па пленницата — както наричаха графинята, която през последно време бе започнала да проявява признаци па нетърпение и недоволство от наложените й ограничения. И Джанет, разбира се, никога не би нарушила думата си и не би измамила доверието на баща си, ако днешната сцена не бе събудила у нея страшни подозрения. Събитията, на които бе станала свидетелка, не само я оправдаваха за постъпката й, но й вменяваха в дълг да се погрижи преди всичко за спасението на господарката си и да остави настрана всички други съображения.