Пиян що казвам, ще го потвърдя
и трезвен също — вярвайте, не лъжа.
— Как се чувствува твоят племенник, любезни стопанино? — обърна се Тресилиан към Джайлс Гозлинг, когато той се появи в салона на сутринта след гощавката, която описахме в предишната глава. — Добре ли е и държи ли още на своя облог?
— Даже много добре, сър! Изхвръкна още преди два часа и обиколи разните там свърталища на старите си приятели. Току-що се върна и сега закусва пресни яйца и грозде. Колкото до облога, сър, предупреждавам ви като приятел: не се забърквайте в тая работа и изобщо в каквото и друго Майк да ви предложи. Съветвам ви да си хапнете нещо топло за закуска, за да си оправите стомаха, пък оставете моя племенник и мистър Голдтред да се перчат един на друг за своя облог колкото желаят.
— Струва ми се, стопанино — каза Тресилиан, — че сам не знаеш какво да говориш за тоя твой племенник. Не можеш нито да го наругаеш, нито да го похвалиш, без да изпиташ известно угризение на съвестта.
— Това, което казвате, е съвсем вярно, мистър Тресилиан — отговори Джайлс Гозлинг. — В едното ми ухо хленчи роднинското чувство: „Джайлс, Джайлс, защо искаш да опетниш доброто име на собствения си племенник? Нима искаш да зачерниш сина на своята сестра? Нима си готов да посрамиш рода си, да обезчестиш собствената си кръв?“ След това обаче идва справедливостта и казва: „Това е най-достойният от всички гости, отсядали Някога в славната «Черна мечка», гост, който никога не е оспорвал сметката — ще ви го кажа право в лицето, вие нито веднъж не го направихте, мистър Тресилиан, но и не е имало нужда да го правите — гост, който не знае защо е дошъл и — доколкото виждам — не знае кога ще си отиде. И нима ти, ханджийо, който повече от трийсет години честно плащаш данъците си на Къмнър и сега си му кмет, нима ти ще оставиш този най-добър гост, този най-добър човек да попадне в мрежите на твоя племенник — всеизвестен самохвалко и пройдоха, страстен играч на карти и зарове, и професор по седемте дяволски науки, ако, разбира се, дават учени степени за тях? Не, кълна се в небето, няма да направя това! Мога да си затворя очите и да го оставя да улови такава дребна пеперуда като Голдтред. Но вие сте мой гост и аз ще ви предупредя и ще ви посъветвам да се вслушате в думите на вашия честен домакин.“
— Добре, стопанино, ще приема твоите съвети — отвърна Тресилиан. — Не мога обаче да се откажа от своята част от облога, щом веднъж съм дал дума. Затова ще те помоля да ми дадеш някои указания. За този Фостър например — кой е и какъв е, и защо държи в такава тайна дамата, която живее при него?
— Всъщност — отвърна Гозлинг, — аз мога да добавя съвсем малко към това, което чухте снощи. Беше един от папистите на кралица Мери, а сега е един от протестантите на кралица Елизабет. Беше един от хрантутниците на абата Абингдън, а сега живее като господар в замъка. Отгоре на всичко беше беден, а сега е богат.
Хората говорят, че в неговия запуснат старинен замък имало специални стаи, обзаведени така разкошно, че биха задоволили и самата кралица — бог да я благослови! Някои мислят, че е намерил имане в градината, други твърдят, че за пари е продал душата си на дявола, а трети казват, че обсебил от абата парите от църковния дискос, скрити в замъка по времето на Реформацията. Сега обаче той е богаташ и само бог и собствената му съвест, а може би и дяволът, знаят как е постигнал това. Държи се мрачно и затворено, престана да се познава с местните жители, сякаш пази някаква необикновена тайна или пък защото просто се смята, че е създаден не от нашето, а от по-друго тесто. Струва ми се, че те с моя роднина непременно ще се скарат, ако Майк реши да му натрапи своето познанство. Затова ми е много мъчно, Драги мистър Тресилиан, че все още поддържате намерението си да придружите дотам моя племенник.
Тресилиан отново го увери, че ще действува с най-голяма предпазливост и че той, ханджията, няма защо да се безпокои за него. Накратко казано, той го засипа с всички онези обичайни уверения, с които решените на необмислени и рисковани постъпки имат навик да отхвърлят съветите на приятелите си.
Междувременно гостът бе приел поканата на стопанина и тъкмо довършваше отличната закуска, сервирана на него и на Гозлинг от хубавичката Сесили, красавицата на хана, когато в стаята влезе героят на предишната вечер, Майкъл Ламборн. От пръв поглед личеше, че е положил доста усилия за облеклото си, защото дрехите, с които сега беше облечен — те се различаваха значително от онези, които носеше на път — бяха ушити по най-последна мода и с явното предназначение да подчертаят достойнствата на фигурата му.