Ако графинята беше принудена търпеливо да слуша безкрайния порой от думи, с който я заливаше бъбривата й спътница, трябва да кажем, че не беше по-добро и положението на Уейланд, който трябваше непрекъснато да отбива и да устоява на поривите на неудържимото и неизчерпаемо любопитство на своя crap приятел, Ричард Слъдж. Природата бе надарила дяволитото момче с крайна любознателност, а това отлично се съчетаваше с острия му умч Първото от тези качества го подтикваше като някакъв шпионин да се интересува от чуждите работи, а второто непрекъснато го караше да се меси в неща, които никак не го засягаха. През целия ден той се стремеше да надникне под шала на графинята и това, което успя да види, още повече изостри любопитството му.
— Твоята сестра, Уейланд — каза той, — има прекалено красива шия, за да е родена в ковачница, а ръката й е толкова изящна и крехка, че ми е трудно да си представя как е въртяла вретеното. Бих повярвал във вашето роднинство само тогава, когато от яйцето на враната се излюпи лебед.
— Престани! — изръмжа Уейланд. — Дрънкаш глупости и би трябвало да те напердаша по задника за нахалството ти.
— Добре — каза палавникът, отдръпвайки се, — ти скри тайната си от мене, но да не се казвам Дики Слъдж, ако не ти припомня това един ден!
Тази заплаха, както и обстоятелството, че през целия останал път пакостникът се държа настрана от него, силно разтревожиха Уейланд, затова той посъветва мнимата си сестра малко преди да стигнат град Уорик да изяви желание да спре под предлог, че е уморена, като обещае, че на сутринта ще се присъедини отново към трупата.
Малката селска странноприемница им предложи удобна възможност за почивка и Уейланд със скрито задоволство видя как цялата трупа, включително и Дики, след като сърдечно се сбогува с тях, продължи по-нататък.
— Госпожо — обърна се той към спътницата си, — ако нямате нищо против, утре ще тръгнем по-рано и ще пристигнем в Кенилуърт, преди там да се е събрала цялата тази компания.
Графинята се съгласи с предложението на своя предан водач, но за негово учудване не добави нищо повече по този въпрос, оставяйки го в пълно неведение дали си е съставила вече някакъв план за по-нататъшните си действия, или не — а той знаеше, че положението й налага предпазливост, макар и да не беше посветен изцяло във всичките му особености. Като заключи обаче, че в Кенилуърт тя навярно има достатъчно приятели, на чиито съвети и помощ би могла със сигурност да разчита, Уейланд реши, че неговата задача ще се изчерпи с това — да я заведе благополучно в замъка.
ГЛАВА ДВАЙСЕТ И ПЕТА
Тръбят фанфарите, звънят камбани,
но тя, най-хубавата тук, мълчи.
Тълпят се там и рицари, и дами —
тя, скрита някъде, сама стои.
Помни, о, графе, че слепи очите
измамната, нетрайна светлина,
затуй фенера слагаш пред звездите
и дързостта придворна — пред честта!
Нещастната графиня Лестър бе свикнала още от детските си години близките й да се отнасят към нея с безкрайна и явно неразумна снизходителност и само вродената смиреност на характера й я бе спасила да не стане надменна и своенравна. Лекомислието, което я накара да предпочете стройния и привлекателен Лестър пред Тресилиан, чието изключително благородство, както и неизменната му обич тя ценеше високо — тази съдбоносна грешка, която разби житейското й щастие, се коренеше именно в неуместната нежност и прекалената грижа, които й бяха спестили в детството трудния, но полезен урок на послушание и самообладание. Пак поради тази снизходителност на близките си Еми бе свикнала само да намисля и да изказва желанията си, а да оставя на другите грижата за изпълнението им и затова сега — в най-важния и труден момент от живота си — загуби напълно присъствие на духа и не беше в състояние да измисли какъвто и да е смислен и благоразумен план за действие.
Безпомощността и объркването на нещастната жена бяха най-големи тъкмо в утрото, когато изглеждаше, че ще се реши съдбата й. До този момент бе пренебрегвала всякакви други съображения и се бе стремила единствено да стигне до Кенилуърт и да се види със съпруга си. Сега, когато тази цел беше близка и постижима, тя изведнъж бе обзета от хиляди съмнения и страхове — някои действителни, някои въображаеми, — които поради безпомощността си и липсата на подкрепа и съвет бе склонна да подсилва и преувеличава до неимоверност.