Безсънната нощ така бе изтощила графинята, че когато Уейланд дойде рано сутринта да я събуди, тя нямаше сили да стане от постелята. Загрижен за състоянието й, пък и за собствената си безопасност, преданият водач вече бе решил да тръгне сам за Кенилуърт с надеждата да намери там Тресилиан и да му съобщи за пристигането на Еми, когато — към девет часа сутринта — тя го повика да отиде при нея. Той я завари облечена и готова да продължи пътуването. Но лицето й беше толкова бледо, че Уейланд сериозно се уплаши за здравето й. Графинята му нареди веднага да приготви конете, а на съвета му да хапне малко преди тръгването отвърна нетърпеливо:
— Изпих чаша вода: на човек, когото водят на смърт, това е достатъчно, значи, е достатъчно и за мен. Направи, което ти наредих.
Уейланд все още се колебаеше.
— Какво чакаш? — попита тя. — Не се ли изразих ясно?
— Всичко е ясно, госпожо — отвърна Уейланд, — но позволете ми да ви попитам, какво смятате да правите по-нататък? Питам ви не от любопитство, а за да мога да действам съобразно с желанията ви. Сега едва ли не цялата страна се е отправила към Кенилуърт и е много трудно да се проникне в замъка, дори ако имахме необходимите документи и пропуски. Тъй като не сме поканени и никой не ни познава, може и да не успеем да влезем. Моля ваша светлост да ми прости, че си позволявам да изказвам скромното си мнение, но аз мисля, че ще бъде по-добре да намерим комедиантите и отново да се присъединим към тях.
Графинята поклати отрицателно глава и водачът й продължи:
— В такъв случай виждам само още една възможност.
— Кажи каква е — рече графинята, която явно бе доволна да получи съвета, който се срамуваше да поиска. — Вярвам в твоята преданост, затова кажи, какъв е съветът ти?
— Да предупредя мистър Тресилиан, че сте тук. Сигурен съм, че ще дойде веднага с някои от приближените на лорд Съсекс, за да осигури вашата безопасност.
— Такъв ли бил твоят съвет? — извика графинята. — Да потърся закрилата на Съсекс, на този недостоен съперник на благородния Лестър?! — Но после, виждайки с каква изненада я погледна Уейланд и уплашена, че прекалено ясно е показала чувствата си към Лестър, тя добави: — А колкото до Тресилиан — заповядвам ти да не споменаваш нещастното ми име пред него — това само ще удвои страданията ми, а него ще въвлече в опасности, от които трудно би могъл да се избави.
Графинята млъкна, но като видя, че Уейланд продължава да я гледа загрижено и неуверено, явно съмнявайки се в категоричността на решението й, тя се постара да си придаде спокоен вид и каза:
— Ти само ме заведи до Кенилуъртския замък, добри човече, и твоята задача ще бъде изпълнена; а пък там вече ще реша какво да правя по-нататък. Досега ми беше предан и аз те моля да вземеш това като отплата за твоите услуги.
Тя му подаде пръстен със скъпоценен камък. Уейланд го погледна и след кратко колебание й го върна обратно.
— Не бих отказал подаръка ви, госпожо — рече той, — тъй като съм само един бедняк, който често е бил принуждаван — нека бог ми прости това — да преживява благодарение и на по-унизителни средства от щедростта на жена като вас. Моят стар учител в ковашкия занаят обаче казваше на клиентите си: „Първо работата, после парите.“ Още не сме стигнали в Кенилуърт, а вие ще имате достатъчно време да се отплатите на водача си, след като се настаните там. Бих искал да сте така сигурна, че ще срещнете подобаващ прием в замъка, както можете да бъдете сигурна в желанието ми да ви заведа дотам здрава и читава. Отивам да приготвя конете, но още веднъж ви моля — и като ваш водач, и като лекар, — хапнете нещо през това време.
— Ще хапна, ще хапна — отвърна припряно графинята, — а ти върви, върви по-бързо. „Излишно е да се показвам смела — каза си тя, след като Уейланд излезе, — защото дори и този беден слуга вижда, че се преструвам, и проумява причината за безпокойството ми.“
Тя се опита да изпълни съвета на своя водач и да похапне, но се видя принудена да се откаже, защото така й прилоша, че едва не се задави още при първата хапка. Миг след това конете се показаха зад решетъчния прозорец, графинята излезе и се качи на седлото, и както често се случва, чистият въздух и промяната на обстановката възстановиха малко силите й.
За щастие на графинята по време на предишните си странствания и неуседнал живот Уейланд Смит бе кръстосал едва ли не цяла Англия и познаваше не само главните пътища, но и всички тайни пътечки на красивото Уорикширско графство. Такива многолюдни тълпи се стичаха от всички посоки към Кенилуърт, за да видят влизането на Елизабет в разкошната резиденция на нейния любимец, че централните пътища бяха задръстени от хора и по тях почти не можеше да се минава, затова пътниците се виждаха принудени да се придвижват напред само по околни криволичещи пътеки.