Отвъд езерото се простираще огромен ловен парк, пълен с лопатари, елени и кошути, както и всевъзможен друг дивеч. През големите дървета на парка се мяркаха красивите фасади и солидните кули на замъка. Длъжни сме да кажем обаче, че този великолепен замък, в който са пирували крале и са се сражавали герои, който е видял през дългото си съществуване кървави битки с обсади и рицарски турнири, в който красотата е награждавала доблестта — сега е изоставен и пуст. Езерото е обраснало с камъш и се е превърнало в блато, а развалините на замъка са само безмълвни свидетели на минала красота и навеждат посетителите на мисълта за преходността на човешкото богатство и за щастието на ония, които се задоволяват със скромната участ да водят честен и добродетелен живот.
Съвсем други чувства изпълниха гърдите на нещастната графиня Лестър, когато за първи път съзря тези сиви грамадни кули, които се издигаха над гъстата и сенчеста гора. Тя, законната съпруга на великия граф, любимеца на Елизабет, първия фаворит в Англия, отиваше да се яви пред своя съпруг и пред неговата господарка по-скоро покровителствана, отколкото водена от един беден фокусник. Тя, безспорната господарка на този величествен замък, чиято врата само при една нейна дума трябваше да се завърти на тежките си панти и да се разтвори широко пред нея, не можеше да скрие дори пред себе си мисълта за трудностите и опасностите, с които трябваше да се сблъска, за да влезе в собствения си дом.
Тези трудности и опасности наистина нарастваха с всяка изминала минута, докато накрая заплашиха да сложат край на по нататъшното й придвижване при голямата порта, от която започваше широка и красива алея, пресичаща парка в продължение на две мили и откриваща чудесна гледка към замъка и езерото. Алеята свършваше пред новопостроения мост и бе съответно подготвена за тържественото влизане на кралицата в замъка.
Портата, от която се излизаше направо на Уорикския път, се охраняваше от отряд кралски конни гвардейци в красиви позлатени ризници и шлемове, които караулеха с опрени на бедрото мушкети. Тези гвардейци — високи и яки момчета, — които придружаваха кралицата при всяко нейно пътуване, сега се командуваха от офицер, на чиято ръка имаше лента с изображение на мечка и тояга — доказателство, че е от свитата на граф Лестър. Те не пускаха никого с изключение на поканените за тържеството гости и хората, които трябваше да вземат участие в подготвените за случая представления.
Пред портата се бе струпала огромна тълпа и всеки измисляше най-различни предлози, за да го допуснат да влезе. Гвардейците обаче оставаха непреклонни пред молбите и разните примамливи предложения, като изтъкваха строгостта на получените нареждания — на всички бе известно колко се отвращаваше кралицата от грубо блъскащата се тълпа. Ония, които не се задоволяваха с подобни отговори, биваха изтласквани безцеремонно от едрите арабски коне, докато гвардейците размахваха над главите им тежките приклади на мушкетите си. Това предизвикваше непрекъснато движение сред тълпата и Уейланд се уплаши, че би могъл да бъде разделен от спътницата си. Той не знаеше какво да измисли, за да мине през вратата, и тъкмо напрягаше ума си да намери някакъв подходящ предлог, когато началникът на стражата го погледна и за негово учудване извика:
— Хей, гвардейци, направете път на тоя мъж със светлокафявия плащ! Хайде, минавай напред, сър Фокусник, и по-живо! Какво, по дяволите, те кара да се бавиш толкова? Минавай заедно с твоя вързоп женски дрехи!
Докато офицерът отправяше тази настойчива, но не особено учтива покана към Уейланд, който в първите един-два мига не можа да разбере, че тя се отнася до него, гвардейците бързо му разчистиха пътя и той — след като едва успя да предупреди спътницата си да закрие добре лицето си — мина през вратата, като водеше коня й за юздата. Видът му обаче беше толкова омърлушен и върху лицето му бяха изписани така явно страх и тревога, че тълпата, недоволна от предпочитанието, което му бяха оказали, го изпрати с освиркване и висок подигравателен смях.
Допуснати веднъж в парка, макар и без голяма почтителност и внимание, Уейланд и графинята, замислени и двамата какви ли още изпитания ги очакват, бързо се отправиха напред по широката алея, от двете страни на която бяха наредени въоръжени с мечове и алебарди стражи, облечени в пищни ливреи с герба на граф Лестър — мечка и тояга. Стражите стояха на три метра един от друг и образуваха една непрекъсната верига по протежение на целия път — от входа на парка до моста.