С тия думи той се спусна надолу по стълбата и мина през вътрешния двор.
Тъмничарят го проследи с поглед, поклати глава и заключвайки вратичката, която преграждаше стълбата между двата етажа и не позволяваше на никого да се изкачи в стаята на Тресилиан, взе да си говори сам:
— Хубаво нещо е да си фаворит! Аз едва не си загубих мястото, когато в едно студено утро на мистър Варни му се стори, че от мене лъха на алкохол, а този юначага може да се яви пред него пиян като свиня, без да получи за това дори и един упрек. Трябва да се признае обаче, че той е опасен и умен човек и никой не би могъл да разбере дори и половината от онова, което говори.
ГЛАВА ТРИЙСЕТА
Камбани удряйте — тя иде, иде!
Камбани и фанфари вместо нас
да заговорят със звънлив език!
Пали фитил, топчийо: твоят топ
да проехти тъй, сякаш враг неверен
върви с чалми към крепостния вал!
Ще почнем празника, но ум тук трябва,
пък аз съм само честен груб войник.
След като се раздели с Уейланд, както споменахме вече в предишната глава, Тресилиан взе да размисля какво да предприеме по-нататък, когато към него, хванати под ръка и увлечени в обичайния си разгорещен спор, се приближиха Роли и Блънт. При сегашното си настроение Тресилиан не изпитваше особено желание да бъде с тях, но нямаше начин да избегне срещата. От друга страна, като си спомни обещанието си да не отива при Еми и да не прави нищо в защита на нейните интереси, той счете за най-уместно да се смеси с обществото и колкото може по-малко да показва мъката и безпокойството си, които потискаха душата му. Затова се примири с неизбежността и весело поздрави приятелите си.
— Най-сърдечни поздрави, джентълмени! Откъде идвате?
— От Уорик, разбира се — отвърна Блънт. — Сега трябва да се приберем по стаите си и да се преоблечем, както правят комедиантите, които чрез смяната на костюмите си искат да създадат впечатление, че са повече на брой. Добре е и ти да последваш примера ни, Тресилиан.
— Блънт е прав — намеси се и Роли. — Кралицата обича подобни прояви на зачитане и смята, че човек проявява неуважение спрямо нея, ако й се представи в изцапан и измачкан пътен костюм. Но ако желаеш малко да се посмееш, Тресилиан, погледни Блънт и виж как го е пременил оня мръсник шивачът му — и в сиво, и в зелено, и в малиново, и в какво ли не; не липсват и алени ленти и жълти рози на обувките.
— Добре де, ти пък какво искаш? Поръчах на този мошеник да вложи цялото си старание и да не жали средствата. Според мен костюмът ми е доста бляскав, по-бляскав от твоя дори. Нека Тресилиан отсъди.
— Добре, съгласен съм — рече Уолтър Роли. — Хайде, бъди така добър и отсъди, Тресилиан.
Призованият за съдия Тресилиан огледа и двамата и още от пръв поглед разбра, че простодушният Блънт изцяло се бе доверил на въображението и вкуса на шивача и сега се чувствуваше така неловко в пъстрия си костюм, украсен с безброй ленти и дантели, че приличаше на селяк, облякъл празничните си дрехи. Роли също беше облечен в елегантен и богат костюм, но той подхождаше на стройната му фигура и не се натрапваше на вниманието. Ето защо Тресилиан каза:
— Костюмът на Блънт е по-пищен, а на Роли — по-изящен. Блънт остана доволен от това заключение.
— Аз си знаех, че моят костюм е по-пищен — каза той. — Ако оня негодник, шивачът, ми бе донесъл такава скромна дреха като тази на Роли, щях да му пръсна черепа със собствената му ютия. Щом трябва да бъдем шутове, нека тогава бъдем истински шутове.
— Ами ти, Тресилиан, защо не се преоблечеш? — попита Роли.
— Заради едно глупаво недоразумение известно време няма да мога да се прибера в стаята си и да си взема вещите — отвърна Тресилиан. — Тъкмо се канех да те потърся, за да те попитам дали не би се съгласил да се настаня временно в твоята стая.