— Дявол да го вземе! Аз не съм нито Арион, нито Орион, аз съм честният Майк Ламборн, който от сутринта до вечерта пи за здравето на нейно величество и дойде тук, за да й каже: „Добре дошли в Кенилуъртския замък!“
Тази спонтанна проява отговори може би по-добре на целта, отколкото би направила това предварително подготвената реч. Кралицата се засмя от сърце и на свой ред заяви, че това е най-добрата реч от всички, които е чула през този ден. Ламборн, схващайки бързо, че шегата му е спасила кожата, изскочи на брега, ритна делфина и обяви, че никога вече няма да има работа с риби освен на обяд.
В мига, когато кралицата се готвеше да влезе в замъка, над сушата и над водата лумнаха ония незабравими фойерверки, които познатият вече на читателя мистър Лейнъм описва с цялата сила на красноречието си.
„Толкова ослепителен беше блясъкът от пламтящите стрели, от святкащите ракети, от огнения поток на искрите, от припламванията на мълниите — разказва Пазителят на вратата на заседателната зала, — така подобни на гръмотевици бяха гърмежите — продължителни, смразяващи и силни, сякаш се разкъсваше небето, океанът се надигаше, а земята се тресеше, че въпреки смелостта си аз изпитах истински страх.“
ГЛАВА ТРИЙСЕТ И ПЪРВА
Това се прави най-добре през март,
когато всички зайци полудяват.
Или със разум хладен обяснете
безумната си страст, или пък аз
изобщо ще престана да ви слушам.
В никакъв случай нямаме намерение да предаваме с всички подробности блестящите тържества в Кенилуърт като мистър Лейнъм, откъс от чието описание цитирахме в края на миналата глава. Достатъчно е да кажем, че под залповете от ослепителни фойерверки, за чието описание заимствувахме красноречието на мистър Лейнъм, кралицата влезе в двора на замъка през кулата Мортимър. Като мина край дългата редица езически богове и древни герои, които с подгънато коляно я поздравяваха и й поднасяха подаръци, кралицата стигна най-сетне до главната зала на Кенилуъртския замък, наредена за случая с изключителен разкош. Стените бяха покрити със скъпи копринени гоблени, въздухът бе напоен с благовония, отвсякъде се носеха звуците на омайваща музика. От високия дъбов таван, украсен с прекрасна резба, висеше красив полилей от позлатен бронз, който представляваше летящ орел, чиито разперени криле поддържаха шест фигури — три мъжки и три женски. Всяка от фигурите държеше в ръцете си по два свещника, така че залата се осветяваше от двайсет и четири восъчни факли. Под един великолепен балдахин в дъното на тази прекрасна зала бе разположен кралският трон. Встрани от него имаше врата, която водеше към дълга анфилада от стаи, обзаведени с не по-малък разкош и предназначени за кралицата и нейните дами, в случай че тя пожелае да се уедини.
Граф Лестър заведе кралицата до трона, коленичи пред нея и целуна протегнатата й ръка с израз, в който успешно се съчетаваха изисканата галантност с почтителността на предания поданик. С прочувствени думи той й изказа дълбоката си благодарност за това, че му е оказала най-голямата чест, която един господар може да окаже на своя поданик. Толкова красив беше той, застанал на колене пред нея, щото Елизабет не можа да устои на изкушението да продължи сцената малко повече, отколкото бе необходимо. Преди да му заповяда да стане, тя прокара ръка над главата му и почти докосна дългите му къдрави и напарфюмирани коси. Жестът бе изпълнен с толкова нежност, сякаш тя би го превърнала в ласка, стига да й достигнеше смелост.
Най-сетне Елизабет нареди на графа да стане. Изправен до трона, той й разказа какви забавления са замислени за нейно развлечение и какво е направено, за да не й липсва нищо по време на пребиванието й в замъка. Кралицата благосклонно одобри всичко. Накрая графът помоли нейно величество да разреши на него и на останалите придворни, които я бяха придружавали по пътя, да се оттеглят за няколко минути, за да облекат подходящи за тържествения случай дрехи.
— В това време — допълни той — достойните джентълмени (посочвайки към Варни, Блънт, Тресилиан и другите), които вече са успели да се преоблекат, ще имат честта да бъдат на ваше разположение.
— Така да бъде, милорд — съгласи се кралицата. — Вие бихте могли да станете добър ръководител на театър, щом тъй успешно сте разпределили ролите между две трупи актьори. Ние обаче днес няма да можем да ви отвърнем със същата любезност, тъй като нямаме намерение да сменяме пътното си облекло. Откровено казано, малко сме уморени от пътуването, което се удължи поради струпването на нашия добър народ. За сметка на това обаче любовта, която ни бе изразена, го направи прекрасно.