След като получи разрешение, Лестър се оттегли, придружен от придворните, пристигнали в Кенилуърт заедно с кралицата. В залата останаха само онези, които бяха дошли доста по-рано и бяха успели да се облекат за тържеството. По-голямата част от тях обаче не принадлежаха към най-висшите дворцови кръгове, затова стояха на почтително разстояние от трона. Острият поглед на Елизабет бързо откри сред тях Роти и още двама-трима души, които познаваше лично. Тя веднага им даде знак да се приближат и любезно ги заговори. Най-благосклонно бе посрещнат Роли, тъй като кралицата бе запомнила случката с плаща и историята със стиховете. Именно него тя най-често питаше за имената и титлите на присъстващите. Отговорите му бяха кратки и обагрени с хумор, което очевидно доставяше удоволствие на Елизабет.
— А кой е онзи, недодяланият? — попита тя, посочвайки Тресилиан, чиято привлекателна външност бе чувствително засенчена от изцапаното и измачкано облекло.
— Един поет, ваше величество — отговори Роли.
— Сама трябваше да се досетя за това по небрежното му отношение към облеклото — каза Елизабет. — Аз познавах някои поети, които бяха толкова безразсъдни, че хвърляха плащовете си в калта.
— Сигурно слънцето е заслепило очите им и е затъмнило разума им — отвърна Роли.
Елизабет се усмихна и продължи:
— Аз ви попитах за името на този немарливец, а вие ме уведомихте само с какво се занимава.
— Нарича се Тресилиан — с неохота отвърна Роли, защото разбра по тона на кралицата, че нищо добро не очаква приятеля му.
— Тресилиан! — изненада се кралицата. — Аха, Менелай от нашия роман. Всичко е ясно — той е облечен така, че неговата прекрасна и невярна Елена може да бъде напълно оправдана. А къде е Фарнъм, така ли го наричаха? Говоря за приближения на лорд Лестър, който играе ролята на Парис в тази девънширска история.
С още по-голяма неохота Роли посочи Варни и назова точно името му. Шивачът наистина бе вложил цялото си изкуство, за да направи външността му приятна, и макар че Варни не притежаваше особено изящество, неговият такт и вроденото му умение да се държи добре му изкупваха този недостатък.
Кралицата огледа внимателно и единия, и другия.
— Готова съм да се обзаложа — каза тя, — че поетичният мистър Тресилиан е прекалено учен, за да помни пред кого ще се яви. Може би той е от онези хора, за които Джефри Чосър е казал остроумно: „Най-мъдрите учени не винаги са най-мъдрите хора на света.“ Да, да, спомням си за този Варни, той е един красноречив мошеник. Страхувам се, че избягалата красавица е имала известно основание да наруши думата си.
Роли се въздържа да отговори, защото разбираше, че ще направи лоша услуга на Тресилиан, ако се опита да противоречи на кралицата. Освен това той си мислеше, че за неговия приятел може би ще бъде по-добре, ако Елизабет използува властта си и сложи веднъж за винаги край на тази история, на която според него Тресилиан с безрезултатна и изтощителна упоритост отдаваше всичките си мисли и сили.
Докато острият ум на Роли бе зает с тези мисли, вратата се отвори широко и в залата влезе Лестър, придружен от неколцина свои родственици и приближени.
Сега фаворитът на кралицата бе облечен целият в бяло — дори обувките му бяха от бяло кадифе. Бели копринени чорапи, къси бели кадифени панталони, подплатени със сребърен брокат, който проблясваше през разрезите на бедрата, жилетка от сребърен брокат и жакет от бяло кадифе, обшит със сребро и Маргарит. На белия кадифен пояс със златна тока бе окачена шпага със златна ръкохватка, чиято ножница също бе облечена с бяло кадифе. Кинжалът, както шпагата, бе позлатен. На плещите си графът бе наметнал великолепен свободно падащ плащ от бял атлаз, обточен със златна ивица, широка един фут. Огърлицата на Ордена на жартиерата и самата небесносиня жартиера, обхванала коляното му, завършваха тоалета на граф Лестър, който така много прилягаше на стройната му фигура, на изящните му движения и на мъжественото му лице, че присъстващите бяха принудени да го признаят за най-красивия човек, когото са виждали. Съсекс и останалите придворни също бяха облечени богато, но по блясък и изисканост Лестър далеч надминаваше всички.