Елизабет го посрещна с изключителна благосклонност.
— Сега ни предстои — каза тя — да разгледаме един случай, който изисква кралското ни правосъдие. Това дело ни интересува и като жена, и като майка и покровителка на английския народ.
Докато се покланяше ниско, изразявайки с това готовността си да изслуша нарежданията на кралицата, Лестър неволно потръпна. Студена вълна обля и Варни. Цялата вечер той не изпускаше от погледа си своя господар и по измененото му сега лице веднага разбра какво има пред вид кралицата. Лестър обаче бе решил вече да следва нечестната си линия на поведение и когато кралицата добави: „Ние говорим за делото на Варни и Тресилиан. Тук ли е дамата, мидорд?“, графът отговори без каквото и да било колебание:
— Няма я, милостива господарко.
Елизабет смръщи вежди и стисна устни.
— Нашето нареждане беше ясно и категорично.
— И щеше да бъде изпълнено, господарко — отвърна Лестър, — дори ако беше не нареждане, а само обикновено пожелание. За съжаление… Варни, ела тук. Този джентълмен ще обясни причината, поради която дамата (той не можа да насили непокорния си език да изрече „неговата жена“) не е могла да се яви пред нейно величество.
Варни се приближи и охотно изложи причините, поради които „въпросната личност“ (той също не се осмеляваше в присъствието на Лестър да нарече Еми своя жена) не е в състояние да се яви пред нейно величество.
— Ето потвърждението — каза той — на един от най-учените лекари, чието умение и честност са добре познати на лорд Лестър и на достойния и благочестив протестант, уважавания и заможен Антъни Фостър, в чийто дом се намира тя сега. И двамата твърдят, че тя е тежко болна и няма възможност да извърши трудното пътуване от околностите на Оксфорд до Кенилуърт.
— Това вече променя нещата — каза кралицата, взе свидетелствата и бързо ги разгледа. — Нека се приближи Тресилиан. Мистър Тресилиан, ние най-искрено ви съчувстваме, защото виждаме, че с цялото си сърце сте привързан към тази Еми Робсарт или Еми Варни. Нашата власт, която дължим на бога и на послушанието на нашия предан народ, е достатъчно голяма, но има неща, които са извън нея. Ние не можем например да се разпореждаме с чувствата на едно лекомислено младо момиче и да го принуждаваме да предпочете ума и учеността пред елегантната дреха на придворния. Ние не сме в състояние също така да излекуваме болестта на тази дама, която й е попречила да се яви пред нас, както бяхме наредили. Ето потвърждение от лекаря, който я лекува, и от джентълмена, в чийто дом се намира тя сега.
— Ваше величество, тези свидетелства са лъжливи! — бързо извика Тресилиан, който, подтикван от страха за последиците от измамата, чиято жертва можеше да стане Елизабет, забрави за миг обещанието, дадено на Еми.
— Какво, сър? — учудено възкликна кралицата. — Вие се съмнявате в честността на лорд Лестър? Все пак ние ще ви изслушаме. В наше присъствие дори най-скромният от поданиците ни може да отправи обвинение срещу най-знатния, както и най-неизвестният — срещу най-именития. Ние ще ви изслушаме безпристрастно, но мислете му, ако говорите без доказателства! Вземете тези свидетелства, прочетете ги внимателно и ни кажете какво ви дава основание да изразявате съмнения в тяхната достоверност.
Докато кралицата говореше, нещастният Тресилиан изведнъж си спомни за даденото пред Еми обещание и успя да възпре спонтанния си порив да разобличи лъжата, която бе установил със собствените си очи. В опита да се овладее обаче той не можа да прикрие колебанието си. Объркаността му направи много неблагоприятно впечатление както на Елизабет, така и на всички присъствуващи. Той прехвърляше в ръцете си взетите книжа като някакъв глупак, който не е в състояние да вникне в тяхното съдържание. Кралицата започна видимо да губи търпение.
— Вие сте учен човек, сър — каза тя, — и то изтъкнат учен, както съм чувала, а разчитате почерците удивително бавно. Кажете, истински ли са тези свидетелства, или не?
— Ваше величество! — отговори той, явно объркан и раздвоен, защото не искаше да признае достоверността на свидетелствата, които по-късно може би щеше да се наложи да опровергава, а в същото време искаше да удържи на думата си пред Еми и да й даде възможност, както й беше обещал, сама да защити правата си. — Ваше величество, вие искате да установя верността на тези свидетелства, но тя трябва да бъде доказана първо от онези, които изграждат върху тях своята защита.
— Е, Тресилиан, както виждам, вие сте не само поетичен, но и критичен — рече кралицата, като сви намръщено вежди. — Според мен документите, показани в присъствието на нашия благороден домакин, чиято чест е гаранция за тяхната достоверност, би трябвало напълно да ви убедят. Щом обаче настоявате за спазването на всички формалности, нека Варни… или по-добре вие, лорд Лестър, тъй като работата вече засяга вас — при тези думи, макар и изречени без определена цел, тръпка прониза графа чак до мозъка на костите, — кажете, с какво можете да докажете достоверността на тези книжа?