Тресилиан направи нов опит да се обърне към кралицата, но Роли, съгласно с получената заповед, го възпря и с помощта на Блънт почти насила го изведе от залата. Самият Тресилиан бе започнал вече да разбира, че външният му вид наистина бе навредил много на каузата му.
Когато излязоха в преддверието, Роли помоли Блънт да се погрижи Тресилиан да бъде настанен в помещенията, определени за привържениците на граф Съсекс, а ако се наложи, да постави и стража при него.
— Тази налудничава страст, пък и съобщението за болестта на дамата окончателно размътиха ума му — каза той. — Но аз вярвам, че всичко ще премине, трябва само да му се даде покой. Гледай в никакъв случай да не го изпуснеш. Той и без това разсърди вече нейно величество и ако още веднъж я разгневи, тя сигурно ще му намери по-лошо място и по-строга стража.
— Аз също разбрах, че се е побъркал, като го видях с проклетите му ботуши, които така осмърдяха всичко — рече Николас Блънт, поглеждайки червените си чорапи и жълтите рози. — Ще го прибера на сигурно място и веднага ще се върна при вас. Кажи, Уолтър, кралицата попита ли те нещо за мен? Стори ми се, че ми хвърли един поглед.
— Не един, а двайсет погледа ти хвърли, и аз й разказах всичко — какъв добър войник си, какъв… Но, за бога, отведи Тресилиан!
— Ще го отведа, ще го отведа — рече-Блънт. — Искам само да ти кажа, че в края на краищата дворът не е чак толкова лошо нещо. Значи, ти й обясни, че съм храбър войник? И какво друго й каза, скъпи Уолтър?
— Ах ти, невъзможен глупако! Хайде, върви, за бога!
Тресилиан, без да оказва съпротива и без да възразява, тръгна с Блънт или по-точно — позволи му да го заведе в стаята на Роли и да го настани на ниското легло на колелца, което стоеше прибрано в гардероба и бе предназначено за слугата. Тресилиан разбираше, че е излишно да протестира и че не бива да очаква съчувствие от страна на приятелите си, докато не изтече периодът на принудително мълчание и не им обясни всичко. Ако Еми се помиреше с мъжа си, той нямаше да има повече нито повод, нито желание да се намесва в по-нататъшната й съдба.
С големи усилия, след дълго и упорито настояване, той успя да склони Блънт да му спести позора и унижението и да не настанява в стаята двамата яки стражи от свитата на Съсекс. Като видя, че Тресилиан вече се е изтегнал на ниския креват, и като отправи един-два яростни ритника и няколко яростни ругатни към злополучните ботуши, които съвсем наскоро придобитото му чувство за суетност го караше да счита за сериозен признак, ако не и за причина за заболяването на своя приятел, Николас, най-сетне си тръгна, като се задоволи да сведе предпазните мерки само до това да заключи нещастния Тресилиан, чиито благородни и безкористни усилия да спаси жената, проявила такава неблагодарност към него, доведоха само до това, че му навлякоха немилостта на кралицата и предизвикаха неодобрението на приятелите му, които го считаха едва ли не за луд.
ГЛАВА ТРИЙСЕТ И ВТОРА
Дори най-мъдрият монарх греши,
повтаря слабостта общочовешка.
На рицарството шпагата поставя
тъй често върху рамо, на което
дамгата на палача по-подхожда.
Какво пък? Кралят върши туй, що може:
за намерението ще го съдим,
а не за резултатите случайни.
— Тъжно е да се гледа — каза кралицата, когато изведоха Тресилиан — как разумът на един мъдър и учен човек се помрачава. Тази открита проява на умственото му разстройство явно доказва неоснователността на неговите оплаквания и обвинения. Лорд Лестър, ние не сме забравили молбата ви, която ни отправихте преди време относно вашия верен слуга Варни, чиито способности и вярност заслужават да бъдат наградени, тъй като ние знаем много добре, че както вие, така и всички ваши приближени сте ни безкрайно предани. Ние с още по-голямо удоволствие ще отдадем дължимата почест на мистър Варни, тъй като сме ваша гостенка, при това, страхуваме се, такава, която ви създава много грижи и тревоги. Иска ни се също да удовлетворим и стария рицар от Девън, сър Хю Робсарт, за чиято дъщеря е женен Варни. Надяваме се, че един такъв знак на нашата благосклонност, с какъвто смятаме да го удостоим, би помогнал сър Хю Робсарт да се примири със своя зет. Дайте ми шпагата си, лорд Лестър.