— Какво ти е, прелестна нимфо на тази чудна пещера? Нима те е омагьосал и те е лишил от дар слово оня зъл магьосник, когото наричат Страх? Ние с него сме врагове на живот и смърт и ще развалим магията. Говори, момиче, ние ти заповядваме!
Вместо отговор нещастната графиня падна на колене пред кралицата, изпусна ковчежето и като кършеше ръце, я погледна с такава молба и отчаяние в очите, че Елизабет остана силно поразена.
— Какво означава това? — попита тя. — Такъв силен порив едва ли е уместен в случая. Стани, момиче, и кажи какво искаш от нас!
— Вашата закрила, господарко — отвърна със заекване нещастницата.
— Всяка дъщеря на Англия има право на тази закрила, стига да е достойна за нея — каза кралицата. — Струва ми се обаче, че за твоето отчаяние има по-сериозна причина от забравената роля. За какво ти е нужно нашето покровителство?
Еми се опита да намери бързо отговор, който да я спаси от надвисналите от всички страни опасности и наред с това да не нанесе вреда на съпруга й. В главата й обаче бе истински хаос и в отговор на настойчивите покани от страна на кралицата най-сетне успя да прошепне:
— Уви! Не зная.
— Това е глупаво, мила — каза нетърпеливо Елизабет. Смущението на молителката събуждаше любопитството й и я вълнуваше. — Болният трябва да разкаже на лекаря за своята болест, пък и ние не сме свикнали да задаваме въпроси, без да получаваме отговори.
— Аз ви моля, настойчиво ви умолявам — шепнеше нещастната графиня, — моля ви за вашата милостива защита срещу един човек на име Варни.
Тя изрече сподавено тази съдбоносна дума, но кралицата успя да я долови.
— Варни? Сър Ричард Варни, слугата на лорд Лестър? Каква си му ти на него или той на тебе, момиче?
— Аз… аз бях негова затворничка… той се опита да ме убие и аз избягах, за да… за да…
— За да потърсиш нашата закрила несъмнено — рече Елизабет. — Ще я имаш, ако си достойна за нея, тъй като ние ще проучим най-внимателно тази история. А ти си — продължи кралицата, като погледна графинята така, сякаш искаше да проникне до дъното на душата й — Еми, дъщерята на сър Хю Робсарт от Лидкоут хол, нали?
— Простете ми, простете ми, милостива господарко! — извика Еми и отново падна на колене.
— За какво да ти простя, глупаво момиче? Заради това, че си дъщеря на своя баща? Виждам, че умът ти не е в ред и че ще трябва да измъквам насила дума по дума твоята история. Ти си излъгала своя стар и почтен баща и видът ти потвърждава това; излъгала си и мистър Тресилиан — доказват го поруменелите ти бузи — и си се омъжила за същия този Варни. Така ли е?
Еми скочи на крака и пламенно извика:
— Не, господарко, не! Бог вижда, че не съм толкова недостойна, колкото вие мислите! Аз не съм жена на този жалък роб на този истински негодник! Не съм жена на Варни! По-скоро бих се съгласила да се венчая за самата смърт!
Сега бе ред на кралицата да се учуди от страстното избухване на Еми. В продължение на няколко мига тя я гледаше мълчаливо, сетне каза:
— Слава на бога, момиче! Виждам, че можеш да говориш, когато пожелаеш. Кажи ми — продължи тя, овладяна вече не само от любопитство, но и от някаква неопределена ревност и от подозрение, че я мамят, — кажи ми, защото и без това сама ще науча всичко, чия жена или любовница си ти? Говори, без да се бавиш, и не забравяй, че е по-безопасно да се шегуваш с разярена лъвица, отколкото с Елизабет.
Доведена до крайност, повлечена към пропастта, която виждаше, но нямаше сили да избегне, лишена дори от минутна отсрочка, защото бе длъжна да се подчини на настоятелната заповед и на заплашителните жестове на разгневената и оскърбена кралица, Еми най-сетне прошепна отчаяно:
— Граф Лестър знае всичко.
— Граф Лестър! — извика безкрайно изненадана Елизабет. — Граф Лестър! — повтори тя, задъхана от гняв. — Слушай, жено, ти си подучена от някого и се опитваш да го оклеветиш. Подкупена си, за да очерниш най-благородния лорд и най-честния човек в Англия! Колкото и близък и скъп да ни е той обаче, ние ще те изслушаме в негово присъствие. Ела с мен! Веднага ела е мен!
Еми се отдръпна ужасена, но вбесената кралица прие това само като доказателство за вината й. Елизабет бързо се приближи до нея, хвана я за ръката и с големи крачки тръгна към изхода на пещерата, а сетне и по главната алея на градината, като продължаваше да държи за ръката уплашената и едва успяваща да я следва графиня.