— Милорд — рече Варни, — само една сълза на графинята би могла да измие всичко, казано от мен. Освен това аз сам получих всички тези доказателства едва тази сутрин, след неочакваното пристигане на Антъни Фостър. Той ми предаде подробностите, които е успял да измъкне от кръчмаря Гозлинг и от останалите, разказа ми как е успяла да избяга от Къмнър хол, а пък аз проучих всичко, което е извършила тук.
— Да, аз благодаря на бога, че ми отвори очите! Всичко е ясно, всичко е така жестоко ясно, че в Англия едва ли ще се намери човек, който би имал основание да нарече постъпката ми необмислена, а отмъщението ми — несправедливо. И все пак, Варни, как бих могъл да допусна, че тя, която е толкова млада, толкова красива и толкова нежна, би могла да бъде в същото време и така коварна! Сега разбирам защо така те мрази — теб, моя верен и предан слуга! Ти си пречел на нейните намерения, застрашил си и живота на нейния любовник!
— Никога не съм й давал друг повод за омраза, милорд — отвърна Варни. — Тя знаеше обаче, че моите съвети са насочени към намаляване на нейното влияние над ваша светлост и че аз съм готов — и сега, и всякога — да рискувам живота си в борба с вашите врагове.
— Всичко е прекалено ясно — прошепна Лестър. — И все пак — какво великодушие се излъчваше от нея, когато ме убеждаваше, че е по-добре да се доверя на милостта на кралицата, отколкото да нося дори един миг повече маската на лицемерието! Мисля, че дори самият ангел на истината не би могъл да намери по-убедителни думи, за да изрази стремежите на една възвишена душа. Как е възможно това, Варни? Възможно ли е лъжата така дръзко да си служи с езика на истината? Възможно ли е подлостта до такава степен да прилича на чистотата? Варни, ти служиш при мен от най-ранна възраст, аз те издигнах… бих могъл да те издигна още повече. Мисли, заради мен мисли! Ти имаш остър и проницателен ум… Може би тя е невинна все пак? Докажи, че е невинна, и всичко, което съм направил за теб, ще ти се стори нищо в сравнение с това, което ще получиш!
В гласа на графа имаше толкова много страдание, че дори коравото сърце на Варни трепна. Въпреки своите зли и амбициозни планове той обичаше искрено Лестър, доколкото изобщо един такъв негодник би могъл да обича. Той обаче сподави угризенията на съвестта си, като се успокои с мисълта, че дори и да е причинил на господаря си едно временно страдание — неизбежно при подобни случаи, — направил е това, за да го насочи отново по пътя към трона, който — Варни беше дълбоко убеден в това — Елизабет с удоволствие би споделила с него, ако смъртта на Еми или някаква друга причина сложат край на този брак. Затова той реши да не се отказва от своя дяволски план и след няколко мига размисъл отговори на настойчивите въпроси на графа само с един тъжен поглед, който трябваше да изрази напразните му усилия да намери някакво оправдание за графинята. Най-сетне той вдигна глава и попита с надежда в гласа си, която веднага се предаде и на неговия господар:
— Ако тя е виновна, защо е рискувала да дойде тук? Защо не е избягала при баща си или някъде другаде? Впрочем, какво друго чувство би могло да бъде у нея по-силно от желанието да бъде призната за графиня Лестър?
— Да, наистина! — извика бързо Лестър и надеждата, която за миг бе пламнала в сърцето му при първите думи на Варни, угасна в следващия миг, за да отстъпи място на още по-голяма мъка. — Ти не можеш да вникнеш в глъбините на женската пресметливост, Варни. Аз разбирам всичко. Тя не е искала да загуби титлата и богатството на слепеца, който се е оженил за нея. И ако в своето безумие аз бях вдигнал въстание или пък разгневената кралица нареди да бъда убит, както ме заплашваше тази сутрин, голямото наследство, което по закон се пада на вдовицата на граф Лестър, би било добре дошло за бедния Тресилиан. Защо в такъв случай да не ме тласка към такава опасна стъпка? За нея това би могло да бъде само полезно! Не се опитвай да я защищаваш, Варни! Тя ще ми плати за това с живота си!
— Милорд — каза Варни, — вашата скръб ви обезумява и затова и думите ви са безумни.
— Казах ти да не я защищаваш, Варни! Тя не само ме опозори, тя с удоволствие би ме убила. Скъсани са вече всички връзки, които ни свързваха. Нека умре като предателка и развратница! Според божиите и човешки закони тя заслужава това наказание. Впрочем каква беше тази кутийка, която преди малко ми даде онова момче, като ме помоли да я предам на Тресилиан, тъй като нямал възможност да я занесе на графинята? Тези думи веднага ми направиха силно впечатление, но други грижи ги прогониха от съзнанието ми, за да се върнат сега отново в паметта ми и да ми се сторят още по-престъпни! Това е нейната кутийка за скъпоценности! Отвори я бързо, Варни! Изкърти Ключалката с кинжала си!