— Това, което мисля аз, не ви засяга, сър — каза графът. — Продължавайте. Досега говорихте само за себе си; това без съмнение е важна и достойна тема, но трябва да призная, че тя не ме интересува до такава степен, че да пожертвувам почивката си за подобен разговор. Спестете ми по-нататъшните въведения, сър, и кажете направо какво искате от мен. Като свършите, аз също ще ви кажа нещо.
— Добре, милорд, ще говоря без предварителни обяснения — отвърна Тресилиан. — Понеже това, което ще ви кажа, засяга вашата чест, сигурен съм, че няма да прецените като загубено времето, което ще ви бъде нужно, за да ме изслушате. Аз съм — принуден да поискам от ваша светлост обяснение за съдбата на нещастната Еми Робсарт, чиято история вие много добре знаете. Безкрайно много съжалявам, че не избрах веднага този път и не направих вас съдия между мен и негодника, който й причини толкова зло. Милорд, тя се е спасила с бягство от незаконно и Опасно за живота й заточение с надеждата, че нейният недостоен съпруг няма да остане безразличен към справедливия й протест, и изтръгна от мен обещание да не предприемам нищо в нейна защита, докато тя сама не използува всички възможни средства, за да получи признание на правата си.
— Аха! — промърмори Лестър. — А помните ли на кого говорите?
— Говоря за нейния недостоен съпруг, милорд — повтори Тресилиан, — и въпреки уважението си към вас не мога да намеря по-меки изрази. Аз изгубих следите на нещастната млада жена: навярно са я скрили в някоя изба в замъка, а може би са я преместили на друго място, където по-лесно биха осъществили злодейските си намерения. Това зло трябва да се поправи, милорд. Аз говоря от името на баща й и настоявам този злополучен брак да бъде признат и обявен в присъствието на кралицата, а Еми Робсарт да получи право и възможност да живее там, където пожелае. Ще си позволя само да добавя, че изпълнението на моите справедливи искания не засяга така непосредствено ничия друга чест, както честта на ваша светлост.
Графът стоеше като вкаменен. Порази го изключителното хладнокръвие на човека, който го бе оскърбил така дълбоко, а сега защищаваше престъпната си любовница, сякаш тя беше невинна жена, а той — неин безкористен адвокат. Той бе потресен и от настойчивостта на Тресилиан да извоюва за нея титлата и положението, опозорени вече от нея, както и всички предимства, които тя сигурно имаше намерение да сподели с любовника си, така безсрамно защищаващ правата й. Тресилиан бе млъкнал, но трябваше да мине доста време, докато графът дойде на себе си. Най-сетне той реши да даде воля на задушаващия го гняв.
— Изслушах ви, без да ви прекъсвам, мистър Тресилиан — каза той, — и искрено благодаря на бога, че никога досега не е допускал слухът ми да бъде оскърбяван от думите на такъв безчестен негодник. Би трябвало да те накаже бичът на палача, а не шпагата на благородник, но нека бъде и така! Защищавай се, подлецо!
С тия думи той хвърли на земята плаща си, удари силно Тресилиан с прибраната в ножницата шпага, а сетне я измъкна светкавично и се приготви за атака. Неговата бясна ярост в първия миг изуми Тресилиан така силно, както преди малко той бе изумил Лестър с думите си. Първоначалното чувство обаче бързо отстъпи място на възмущението, когато след незаслужените словесни обиди последва ударът, който изведнъж изби от главата му всички други мисли освен мисълта за съответен отговор. Тресилиан също извади шпагата си от ножницата и схватката започна. Макар да отстъпваше до известна степен на Лестър в майсторството, Тресилиан достатъчно добре владееше шпагата и се биеше смело. Освен това той бе далеч по-спокоен от своя противник, чиято ярост си обясняваше или с неочакван пристъп на безумие, или с някаква невероятна и страшна заблуда.
Битката продължаваше вече няколко минути, без нито един от противниците да бъде ранен, когато изведнъж откъм входа на терасата се дочуха гласове и бързи крачки на приближаващи се хора.
— Попречиха ни — каза Лестър на своя враг. — Вървете след мен!
В същия миг до ушите им стигна нечий глас:
— Момчето беше право — тук се бият.
Лестър бързо отведе Тресилиан до едно потайно място зад фонтаните, където те се скриха от погледите на шестима телохранители на кралицата, които минаха по главната алея на градината. Те чуха как един от тях каза:
— Къде ще ги намериш тука нощем сред тия пръскалки, клетки и дупки. Ще отидем до края на алеята и ако не ги срещнем, ще поставим един от нашите при входа и те ще останат в капана до сутринта.