Веднага след пристигането в Къмнър хол графинята попита за Джанет и се разтревожи силно, когато разбра, че доброто момиче няма да бъде занапред при нея.
— Мадам, моята дъщеря ми е скъпа — грубо каза Фостър — и аз не желая да я забъркват в разни придворни истории с измами и бягства. Тя и без това научи прекалено много, ако искате да знаете.
Графинята бе твърде уморена и изплашена, за да отговори на тази дързост, и смирено изказа желание да се оттегли в стаята си.
— Това вече е по-друго нещо — промърмори Фостър. — Няма защо да ходите обаче във вашите натруфени кукленски стаи — тази вечер ще спите на по-сигурно място.
— Дано това място стане и мой гроб! — каза графинята. — Страшно е само да си представиш, че душата ти се отделя от тялото.
— Няма от какво да се страхувате — успокои я Фостър. — Графът ще дойде утре и вие сигурно ще се разберете с него.
— Ще дойде ли? Вярно ли е това, добри ми Фостър?
— Сега съм „добри ми Фостър“! Не знам обаче какъв Фостър ще бъда утре, когато започнете да се оплаквате на графа от мене, макар че аз само съм изпълнявал неговите заповеди.
— Вие ще бъдете мой закрилник, малко груб наистина, но все пак закрилник! — отвърна графинята. — О, ако и Джанет беше при мен!
— За нея е по-добре да бъде там, където се намира сега. И една от вас е достатъчна, за да обърка човек. Искате ли да хапнете нещо?
— Не, не, покажете ми само стаята — каза графинята. — Тя заключва ли се?
— Заключва се, разбира се, пък аз ще я заключа и отвън — отговори Фостър, взе лампа и поведе Еми към едно крило на замъка, където тя не бе стъпвала досега. Те се изкачиха по една висока стълба — една от стариците им осветяваше пътя с лампата. Като стигнаха края на стълбата, която се стори безкрайно висока на Еми, прекосиха една къса и много тясна галерия от черен дъб, в чийто край се намираше масивна дъбова врата. Фостър отвори вратата и те влязоха в стаята на скъперника — крайно безлична и неуютна стая, която малко се отличаваше от тъмнична килия.
Фостър спря при вратата и подаде лампата на графинята, без да й предложи дори да използува помощта на старицата. Графинята също не настоя за това и побърза да заключи вратата чрез многобройните резета от вътрешната страна.
Щом чу хлопването на вратата, Варни, който чакаше в долния край на стълбата, се изкачи на пръсти горе и Фостър, смигайки му, посочи гордо скрития в стената механизъм, чрез който част от галерията се спускаше безшумно надолу, като подвижен мост. Когато галерията бе спусната, от спалнята не можеше да се стигне до площадката на витата стълба. Връвта, чрез която се задвижваше механизмът, обикновено се намираше в спалнята, тъй като Фостър се страхуваше от нападения и нощем спускаше галерията, но сега, когато там бе настанена затворницата, връвта бе прехвърлена и прикрепена към площадката на стълбата. Фостър самодоволно я дръпна и галерията се спусна надолу. Варни внимателно разгледа механизма, погледна няколко пъти и към зейналата пропаст, която беше по-тъмна от нощта и изглеждаше бездънна. Фостър шепнешком обясни на съучастника си, че тя стига до самите подземия на замъка. Варни още веднъж надникна предпазливо и замислено в черната бездна и тръгна след Фостър към обитаемата част на замъка. Като влезе в познатата на читателя приемна зала, Варни поиска от Фостър вечеря и по-хубаво вино.
— А през това време — добави той — аз ще отида да извикам Аласко — ще му възложа важна работа и затова трябва да повишим настроението му.
Фостър посрещна този намек с тежка въздишка, но не отвърна нищо. Старата прислужничка каза на Варни, че след заминаването му Аласко нито е ял, нито е пил и през цялото време не излиза от лабораторията си, сякаш съдбата на целия свят зависи от работите, с които се занимава там.
— Сега ще обясня на Аласко, че светът предявява известни претенции — каза Варни, взе фенер и тръгна да търси алхимика. Върна се след доста дълго отсъствие, силно пребледнял, но с обичайната иронична усмивка на устните.
— Нашият приятел се е изпарил — каза той.
— Как! Какво искате да кажете? — извика Фостър. — Избягал ли е? Избягал заедно с моите четиридесет фунта, които щеше да увеличи хиляда пъти! Ще тръгна да го преследвам!
— Аз ще ти посоча по-сигурен път — каза Варни.
— Път ли? Какъв път? — възкликна Фостър. — Аз ще си взема моите четиридесет фунта. Надявах се, че ще се умножат хиляда пъти, но сега ще си взема поне тях.
— Тогава иди се обеси и подай оплакване срещу Аласко в адското съдилище, защото той ще иска делото да се гледа там.