Поредицата от стаи завършваше със спалнята, наредена не по-малко богато от останалите, макар и не така пищно. Две сребърни лампи, напълнени с уханно масло, изпълваха едновременно с приятен мирис и трепкаща сумрачна светлина тихото и спокойно помещение. Подът бе застлан с дебел килим, който заглушаваше и най-тежките стъпки. Върху пухената постеля на леглото беше разпростряна копринена покривка, обшита със злато, изпод която се подаваха батистени чаршафи и завивки, бели като агнетата, от чиито руна са били направени. Завесите от синьо кадифе бяха подплатени с пурпурна коприна и обшити със златен фестон, а по тях бяха избродирани сцени из любовта на Амур и Психея. Върху тоалетката бе поставено красиво венецианско огледало във филигранна сребърна рамка, до него стоеше златна чаша — в случай че някой пожелае да изпие нещо през нощта. При горния край на леглото бяха поставени чифт пистолети и кинжал, инкрустирани със злато. В ония времена такова оръжие се е предоставяло нощем на знатни гости — по-скоро в знак на уважение, отколкото от страх пред някаква опасност. Не бива да пропуснем да споменем и още нещо — в малка, осветена със свещ ниша, пред аналой от абаносово дърво, украсен с резба, бяха поставени две кадифени възглавничка за коленичене, обшити със злато, за да бъдат в хармония със стила на цялата наредба. Нишата някога бе служила за частен параклис на абата, но сега бяха махнали разпятието и вместо него на аналоя бяха поставени два молитвеника в скъпа подвързия с релефни сребърни изображения. В съседство с тази великолепна спалня, до която не достигаше друг звук освен стенанието на вятъра сред клоните на дъбовете в парка и която навярно дори самият Морфей би избрал с радост за място на своя отдих, имаше две гардеробни, или тоалетни стаи — както ги наричат сега. Те бяха подредени съответно на предназначението си в същия великолепен стил, който вече описахме. Остава още да се добави, че част от съседното крило бе заето от кухнята и от стаите за личната прислуга на знатния и богат благородник, за когото всъщност бяха извършени всички тези пищни приготовления.
Богинята, заради която бе украсен този храм, напълно заслужаваше всички разходи и усилия. Тя седеше в описаната по-горе гостна и разглеждаше с доволство и с напълно обяснимо и безхитростно тщеславие разкоша и красотата, създадени така внезапно в нейна чест. Понеже тъкмо нейното присъствие в замъка се пазеше в тайна и налагаше в тайна да се извърши и подготовката за откриването на залите, бяха взети най-строги мерки до момента на настаняването си в тях тя в никакъв случай да не разбере какво се върши в тази част на старинната сграда, а също и да не я видят работниците, заети с уредбата на стаите. Затова едва тази вечер я въведоха в това тъй различно крило на замъка, което тя не беше виждала досега и което — в сравнение с всичко останало — й се стори като омагьосан дворец. Когато разгледа всичко и се настани в тези прекрасни стаи, в нея пламна необуздана буйна радост на селска красавица, неочаквано попаднала сред разкош, който надминава далеч и най-смелите й мечти. В същото време силно чувство на обич се надигна в сърцето й, разбиращо, че всички чудеса наоколо са извършени от великата магьосница — Любовта.
Графиня Еми — тази титла тя получи благодарение на своя таен, но действителен брак с най-знатния граф на Англия — обходи тичешком стая след стая, възхищавайки се от всяко ново доказателство за вкуса на своя любим и съпруг. Възхищението й се усилваше от мисълта, че всичко, което виждаше, бе неизменно потвърждение на неговата пламенна и предана любов.
— Колко са красиви завесите! А колко естествено са нарисувани тези картини, също като живи! Как великолепно са украсени — сребърните съдове, сякаш всички испански галеони от всички морета са били пресрещнати и заставени да докарат тук това сребро! Ах, Джанет! — възкликваше непрекъснато тя, като се обръщаше към прислужницата си, дъщерята на Антъни Фостър, която със същото любопитство, макар и не със същата възторжена радост, следваше господарката си. — Ах, Джанет! Какво още по-голямо щастие изпълва душата ми при мисълта, че всички тези прекрасни неща са събрани тук от неговата любов, от любовта му към мен, и че тази вечер — още тази вечер, — която с всеки миг все повече се приближава — ще му се отблагодаря преди всичко за любовта, създала този неописуем рай, отколкото за чудесата в него.