— Не, мистър Фостър — отвърна графинята, — предпочитам дъщеря ви да остане тук — малко по-настрана, разбира се, щом Варни има да ми предава нещо от моя съпруг.
Фостър се поклони тромаво и си тръгна с такъв израз на лицето, сякаш го беше яд, че са прахосани толкова средства за превръщането на неговия стар и полуразрушен хамбар в азиатски дворец. Когато той излезе, дъщеря му си взе ръкоделието и се разположи в другия край на стаята, а Ричард Варни в израз на крайна почтителност и смирение взе най-ниския стол, който можа да намери, постави го до купа от възглавнички, където отново се беше настанила графинята, седна безмълвен и впи поглед в земята.
— Аз останах с впечатление, мистър Варни — каза графинята, като разбра, че той няма намерение пръв да подхване разговора, — че имате да ми съобщите нещо от името на моя съпруг, милорда. Поне така разбрах мистър Фостър и затова отстраних прислужницата си. Ако съм сгрешила, ще я повикам да дойде по-наблизо, защото тя още не е изкусна в бродирането на кръстчетата и е потребно да я надзиравам.
— Милейди — отговори Варни, — Фостър криво е разбрал намерението ми. Не от името на вашия благороден съпруг, а за самия него, за моя достоен и великодушен покровител, искам и съм длъжен да поговоря с вас.
— Темата е много приятна, сър — каза графинята, — независимо дали ще се говори за него или от негово име. Но бъдете кратък, тъй като всеки миг го очаквам да дойде.
— Добре, госпожо, кратък — съгласи се Варни — и най-вече — смел, защото въпросът ми изисква и бързина, и мъжество. Видяхте ли се днес с Тресилиан?
— Да, сър, и какво има в това? — отговори малко троснато графинята.
— Нищо, което да засяга мен, милейди — кротко каза Варни.
— Но мислите ли, почитаема госпожо, че и вашият съпруг ще го приеме така спокойно, когато го научи?
— А защо не? Посещението на Тресилиан беше мъчително и тежко само за мен, защото той ми донесе вест за болестта на моя скъп баща.
— За болестта на вашия баща!? — възкликна Варни. — Той трябва да е заболял внезапно, съвсем внезапно, защото вестителят, когото изпратих по настояване на милорда, сварил добрия рицар на ловното поле, както обикновено весело да подвиква на кучетата си. Уверен съм, че Тресилиан е съчинил сам тази вест — както знаете, той има основание да иска да смути сегашното ви щастие.
— Не сте справедлив към него, мистър Варни — пламенно възрази графинята. — Никак не сте справедлив. Той е най-чистосърдечният, най-прямият и най-честен човек на света. Като изключим високопочитаемия милорд, не познавам друг, у когото лъжата да събужда такова отвращение, както у Тресилиан.
— Моля за извинението ви, госпожо — каза Варни, — не исках да бъда несправедлив към този джентълмен. Съвсем не знаех, че неговата личност така близко ви засяга. Има обстоятелства обаче, при които човек може да преправи истината в името на една честна и благородна цел. Защото, ако всякога, при всички случаи говорим само истината, не би могло да се живее на този свят.
— Вашата съвест е съвест на придворен, мистър Варни — рече графинята, — а вашата правдивост, такава, каквато е, струва ми се, едва ли ще затрудни издигането ви в този свят. Колкото до Тресилиан, мой дълг е да бъда справедлива към него, защото му нанесох обида и вие знаете това по-добре от всеки друг. Съвестта на Тресилиан е различна. Светът за който вие говорите, не би успял никога да го отклони от пътя на истината и честта, чрез каквито и да било съблазни. Той никога не би приел да живее с опетнена чест, така както хермелинът не би влязъл в мръсната дупка на пора. Заради това го обикна баща ми, заради това, ако можех, бих го обикнала и аз. Що се отнася до днешния случай, той очевидно е смятал, че има достатъчно сериозни причини да ме отведе оттук — незнаейки за моя брак и за кого съм омъжена. Поради това мога да допусна, че е преувеличил неразположението на татко и че вашите хубави новини са по-близко до истината.
— Повярвайте ми, че е така, милейди — каза Варни. — Не претендирам да съм безусловен защитник на тази гола добродетел, наречена истина. Понякога, в името на приличието, оставям прелестите й да бъдат покрити с тънко було. Но ако допускате, че съзнателно и ненужно бих ви поднесъл една лъжа, която тъй бързо може да се разкрие — и то по въпрос, отнасящ се до вашето щастие, — длъжен съм да ви кажа, че за ума и сърцето ми храните много по-лошо мнение, отколкото би трябвало да имате за човека, комуто милордът оказва честта да нарича свой приятел.