— Мистър Варни — отговори графинята, — зная много добре, че милордът ви цени и ви смята за верен и опитен кормчия в откритото море, сред което той смело е разпънал платна. Затова не мислете, че съм искала да ви оскърбя, като казах истината в защита на Тресилиан. Аз съм израснала на село, както ви е известно, и простата селска искреност ми е по-скъпа от придворните ласкателства. Но изглежда, че сменяйки средата си, ще трябва да променя и вкусовете си.
— Точно така, господарко — рече с усмивка Варни. — Макар сега да се шегувате, повярвайте, не би било зле да нагаждате занапред разговора си към бъдещите цели. Една придворна дама например — била тя най-благородната, най-добродетелната и най-безупречната сред онези, които заобикалят трона на кралицата — би се въздържала да каже истината или онова, което тя смята за истина, за да защити отхвърления поклонник пред доверения слуга на своя благороден съпруг.
— А защо да нямам право — каза графинята, почервеняла от досада — да кажа истината за достойнствата на Тресилиан пред приятеля на моя съпруг, пред самия си съпруг, пред целия свят?
— А нима със същата откровеност — отвърна с въпрос Варни — ще разкажете тази вечер на благородния милорд и ваш съпруг, че Тресилиан е открил мястото на вашето пребиваване — тъй грижливо скривано от всички — и че сте разговаряли с него?
— Разбира се — отговори графинята. — Това ще бъде първото, което ще му кажа, ще му кажа и всяка дума на Тресилиан, и всеки мой отговор. Ще му разкажа и за срама си, който преживях, защото упреците на Тресилиан, макар и не така справедливи, както той предполага, не са и съвсем незаслужени. Ще ми бъде мъчително да говоря, но ще кажа всичко, всичко докрай.
— Както искате, ваше благородие — отговори Варни. — Аз мисля обаче, че след като нищо не ви задължава към такава откровеност, би било по-добре да спестите на себе си мъката, на благородния милорд — безпокойството, а на мистър Тресилиан, тъй като и за него трябва да се помисли в случая — опасността, която навярно ще последва.
— Аз пък не виждам нито една от тези страшни последици — спокойно възрази графинята, — освен ако не приписвате на благородния милорд недостойни мисли, каквито — сигурна съм в това — никога не са намирали убежище в неговото великодушно сърце.
— Далеч съм от подобни помисли — каза Варни. После, като помълча за миг, прибави с искрена или престорена откровеност, която напълно се различаваше от досегашната му ласкателна учтивост:
— Чуйте, госпожо, ще ви докажа, че и един придворен се осмелява да каже истината като всеки друг, когато става дума за доброто на онези, които уважава и почита, макар това да изложи самия него на опасност.
Той замълча, сякаш очакваше заповед или разрешение да продължи, но тъй като графинята мълчеше, продължи с изключителна предпазливост:
— Огледайте се наоколо, благородна лейди, и забележете как е оградено това място, колко усилия са вложени, за да се попречи на възхитения поглед да съзре най-бляскавия бисер на Англия. Обърнете внимание на това как строго са определени границите на вашите разходки и как всяко ваше движение зависи от разпореждането на този грубиян Фостър. Помислете за всичко това и отсъдете сама коя е причината.
— Желанието на милорда — отвърна графинята. — Нямам намерение да търся друга причина.
— Да, това е негово желание — потвърди Варни. — И то е породено от любов, напълно достойна за тази, която я е вдъхнала. Но оня, който притежава съкровище и го скъпи, естествено е загрижен — толкова повече, колкото по-високо го цени — да го запази от грабителските стремежи на другите.
— Защо е нужен този разговор, мистър Варни? — попита графинята. — Изглежда, искате да ме накарате да повярвам, че милордът е ревнив. И така да е — аз зная лек против ревността.
— Наистина ли, госпожо? — заинтересува се Варни.
— Да, и той е — отвърна графинята — да говоря винаги истината пред милорда, да пазя пред него чувствата и мислите си чисти като това гладко и лъскаво огледало, та когато той погледне в сърцето ми, да види в него само отражението на собствения си образ.
— Замлъквам, госпожо — каза Варни, — и тъй като нямам причина да жаля Тресилиан, който би пролял кръвта ми, стига да имаше възможност да го стори, спокойно ще се примиря с онова, което ще сполети този джентълмен, ако вие откровено разкажете как се е осмелил да наруши вашето уединение. Познавате милорда по-добре от мен и сама можете да прецените дали ще остави оскърблението неотмъстено.