— Мисълта, че аз мога да стана причина за гибелта на Тресилиан, комуто и без това вече причиних толкова мъка — рече графинята, — би ме накарала може би да мълча. Но каква полза ще има от това, щом вече го е видял Фостър, а и някой друг навярно? Не, Варни, излишно е да настоявате повече. Аз ще разкажа на милорда всичко и така ще го помоля да прости дързостта и безумието на Тресилиан, че благородното му сърце ще склони по-скоро да му помогне, отколкото да го накаже.
— Вие сте по-прозорлива от мен, госпожо — отговори Варни, — особено пък ако решите и да изпробвате първо здравината на леда, преди да стъпите върху него, като споменете името на Тресилиан пред милорда и видите как ще се отнесе. Колкото до Фостър и слугата му, те не познават Тресилиан по лице и аз лесно бих могъл да намеря приемливо обяснение за идването на непознатия.
След като помълча около минута, графинята каза:
— Слушайте, Варни, ако Фостър наистина не знае, че човекът, когото е видял днес, е Тресилиан, признавам, че бих предпочела да не научава това, което и без туй не го засяга. Той се държи крайно недружелюбно и аз не бих искала да бъде съдия или таен съветник в личните ми работи.
— Напразно се безпокоите — рече Варни. — Какво общо би могъл да има с работите на ваше благородие недодяланият и прост слуга? По-малко и от хапливото зло куче, което обикаля иа верига из неговия двор. Но ако с нещо буди отвращение у ваше благородие, с готовност ще го заменя с по-приятен за вас управител.
— Да оставим гази тема, мистър Варни — каза графинята. — Ако имам оплаквания от прислугата, с която милордът ме е обградил, ще ги изложа пред самия него. Но чакайте! Чувам шум от копита. Той идва, той идва! — извика тя, като скочи радостно.
— Не мисля, че е той — каза Варни. — Нима смятате, че сте в състояние да доловите тропота на коня му през плътно затворените прозорци?
— Не ме задържайте. Варни, моят слух е по-остър от вашия. Това е той!
— Но, госпожо, госпожо — разтревожено възкликна Варни, като все още се мъчеше да прегради пътя на графинята, — надявам се, че онова, което казах, изпълнявайки скромно и предано своя дълг, няма да стане причина за погубването ми! Надявам се, че искреният ми съвет няма да бъде разкрит и разтълкуван в моя вреда! Моля ви да…
— Успокойте се, човече, успокойте се — прекъсна го графинята, — пуснете дрехата ми и не си позволявайте дързостта да ме задържате! Успокойте се, сега съвсем не мисля за вас.
В този миг двукрилата врата се отвори широко и в стаята влезе мъж с величествена осанка, загърнат в дълъг, черен пътен плащ.
ГЛАВА СЕДМА
… Да, туй е той, човекът, който
под вятъра придворен плува смело
и приливи, и отливи познава,
и рифове подводни, и въртопи.
Щом смръщи вежди, всеки пребледнява,
усмихне ли се, всички са щастливи.
Сияе той като дъга, макар че
и неговите цветове са тленни.
Следите на досада и безпокойство, останали върху лицето на графинята след борбата с настойчивостта на Варни, бързо се смениха с израз на искрена радост и обич, когато тя се хвърли в прегръдките на току-що влезлия непознат и притискайки го към гърдите си, възкликна:
— Най-сетне, най-сетне ти дойде!
При влизането на господаря му Варни тактично се оттегли. Джанет се канеше да направи същото, но господарката й даде знак да остане и тя отново зае мястото си в отдалечения край на стаята в очакване на заповеди.
В това време графът, който наистина принадлежеше към най-висшите благороднически кръгове, отвръщаше на милувките на любимата си с пламенна нежност. Когато Еми обаче се опита да свали плаща му, той си даде вид, че се съпротивлява.
— Не, въпреки всичко ще го сваля — каза тя. — Искам да видя дали си удържал на думата си да дойдеш този път като велик граф, както те наричат хората, а не както досега — като обикновен кавалер.
— И ти си като всички други жени, Еми — каза графът, позволявайки й да спечели победата в шеговитата борба. — За тях скъпоценностите, перата и коприната имат по-голямо значение, отколкото човекът, когото украсяват, а много тъпи кинжали имат блестящ вид, когато са поставени в кадифени ножници.
— Това обаче никой не би могъл да каже за тебе, благородни графе — отговори Еми, когато плащът падна на пода и лордът се изправи пред нея в пътен костюм на най-висш придворен. — Ти си чудесна, изпитана стомана, чието вътрешно достойнство напълно заслужава външните си украшения, макар и да ги презира. Не мисли, че Еми би могла да те обича повече в това разкошно облекло, отколкото те обичаше тогава, когато отдаде сърцето си в горите на Девън на човека, заметнат с червеникавокафяв плащ.