Рано на другия ден Варни се зае със задълженията си на камерхер и щалмайстор, макар всъщност да изпълняваше обикновено само щалмайсторската длъжност в бляскавата свита на лорда, в която рицари и джентълмени от благороден произход напълно се задоволяваха с ролите на слуги — така както и самите придворни изпълняваха подобни роли в кралския двор. И двете длъжности бяха добре познати на Варни: потомък на стар, но малко западнал благороднически род, той бе станал паж на графа в един по-ранен и доста скромен и незначителен период от живота му, бе му останал верен в трудни моменти и изпитания, а по-късно бе съумял да му окаже ценна помощ и подкрепа в неговия бърз и бляскав възход към успеха. По такъв начин Варни бе спечелил доверието на графа, основано на сегашни и минали услуги, и бе станал безусловен изповедник на неговите тайник.
— Варни, помогни ми да си облека по-прост пътен костюм — каза графът, като събличаше халата си, украсен с бродирани от коприна цветя и подплатен със самурови кожи — и прибери всички тия вериги и окови (той посочи оставените на масата огърлици на различните ордени) в ковчежетата им. Снощи едва не ми се прекърши врагът от тази тежест. Вече почти съм решил да не си протривам шията с тях. Това са вериги, измислени от подлеци, за да държат глупаците оковани. Ти как мислиш, Варни?
— Откровено казано, милорд — отвърна Варни, — златните вериги не приличат на другите — те са толкова по-желани, колкото са по-тежки.
— Въпреки това, Варни — каза господарят му, — аз почти съм стигнал до убеждението, че те не бива повече да ме привързват към двора. Какво друго може да ми донесе по-нататъшната служба и височайшото благоволение освен висок сан и грамадни владения, каквито вече съм си обезпечил? Кое докара баща ми до дръвника, ако не неспособността му да ограничава с разума си своите желания? И аз самият неведнъж съм предприемал, както добре знаеш, рисковани авантюри, от които за щастие съм се измъквал. Но сега вече почти съм решил да не изкушавам занапред морето, а да си стоя спокойно на брега.
— И да събирате мидени черупки с помощта на господин Купидон? — подхвърли Варни.
— Какво искаш да кажеш с това? — бързо попита графът.
— Не ми се сърдете, милорд — каза Варни. — Ако ваша светлост сте толкова щастлив с тази рядко красива жена, че заради възможността да се наслаждавате спокойно на обществото й сте готов да изоставите всичко, което е съставлявало смисъла на досегашния ви живот, от това може би ще пострадат само някои от дребните ви слуги. Вашето благоволение и вашата щедрост обаче ме издигнаха толкова много, че винаги ще ми стигнат средства да живея като скромен благородник, без да унижавам достойнството си, съответствуващо на онова високо положение, което заемах във вашето семейство.
— И въпреки това ти явно си недоволен от намерението ми да се откажа от тази опасна игра, която би могла да завърши с гибелта и на двама ни?
— Аз ли, милорд? — учуди се Варни. — Че каква причина бих могъл да имам аз да съжалявам за оттеглянето на ваша светлост? Не е Ричард Варни оня, който ще предизвика гнева на нейно величество и подигравките на придворните, когато нежната тъкан, с която ви е облякло благоволението на кралицата, се стопи, както се разтапят сутрин ледените рисунки по стъклото. Аз желая само едно — преди да направите крачката, от която няма връщане назад, да си дадете точна сметка, милорд, каква слава и щастие ви очакват по пътя, който възнамерявате да поемете.
— Продължавай, Варни — окуражи го графът. — Казах ти вече, че още нищо не съм решил окончателно и че ще претегля всички съображения и от двете им страни.
— Добре, милорд — отвърна Варни, — да предположим тогава, че крачката е направена, челото се е намръщило, смехът е отекнал и жалбата е изплакана. Вие сте се оттеглили, да речем, в един от най-отдалечените си замъци — толкова далеч от двора, че не чувате нито жалбата на приятелите си, нито ликуването на враговете си. Нека предположим също, че вашият щастлив съперник се задоволи — което е твърде съмнително — само да по-окастри и поореже клоните на огромното дърво, което толкова дълго му е закривало слънцето, и не настои то да бъде изтръгнато из корен. И ето! Доскорошният пръв избраник на Англия, който е държал в ръцете си цялата кралска войска и е бил господар на парламента, се е превърнал сега в селски големец, ходи на лов с кучета и соколи, пие гъста бира с местните благородници и сбира хората си, когато му нареди главният шериф.