— Възнамерявам, стопанино — отвърна Тресилиан, — да отида утре още веднъж в замъка и да потърся начин да поговоря с нея по-надълго и по-нашироко, отколкото можах да сторя това днес. Ако думите ми не й окажат никакво въздействие, ще знам, че наистина съвсем се е променила от онова, което някога беше.
— Ваша воля, мистър Тресилиан — каза кръчмарят, — но аз мисля, че не бива да правите това. Доколкото разбирам, дамата вече е отхвърлила вашата намеса.
— Да, наистина — съгласи се Тресилиан. — Не мога да го отрека.
— Тогава, за бога, с какво право и в чий интерес искате да се противопоставите на желанието й, колкото и недостойно да е то за нея и за нейните родители? Ако преценката ми не ме лъже, тези, под чиято защита тя сама се е поставила, без никакво двоумение ще отхвърлят вашата намеса дори да бяхте неин баща или брат. А като отритнат почитател, вие се излагате на опасността да ви отпъдят силом и с присмех отгоре на всичко. Нямате основание да се обърнете и към съда за помощ и подкрепа, така че вие преследвате всъщност едно отражение във вода и — извинете ме за откровеността — само ще потънете, опитвайки се да го уловите.
— Ще се обърна с жалба към граф Лестър срещу позорните действия на неговия любимец — каза Тресилиан. — Графът се стреми да спечели строгата секта на пуританите и заради собствения си интерес няма да се осмели да отхвърли молбата ми дори наистина да му е чуждо чувството за чест и достойнство, което му приписва мълвата. Или пък ще се обърна към самата кралица.
— Ако Лестър — рече стопанинът — е склонен да защищава своя слуга, а както казват, Варни се ползвал с цялото му доверие, оплакването пред кралицата може да накара и двамата да се осъзнаят. В тия работи нейно величество е много строга и както казват — дано подобни приказки не се сметнат за измяна — по-скоро ще прости на дузина придворни, загдето са се влюбили в самата нея, отколкото на един, заради предпочитанието към друга жена. Така че смелост, доблестни гостенино! Ако представите пред трона прошение от името на сър Хю и го подкрепите с разказ за нанесените и на вас обиди, сигурен съм, че любимецът на нашата владетелка, граф Лестър, ще се осмели по-скоро да се хвърли в най-дълбокото място на Темза, отколкото да се реши да защищава Варни за такова нещо. Но за да разчитате на успех, трябва да се заловите сериозно за работа, и затова вместо да стоите тук и да се биете с щалмайстора на един от тайните съветници на кралицата и да се излагате на опасността някой от наемниците му да ви промуши с кинжала си, побързайте да отидете в Девъншир, да съставите прошение от името на сър Хю Робсарт и да съберете колкото можете повече приятели, които биха могли да се застъпят за вашето дело в двора.
— Имаш право, стопанино — каза Тресилиан. — Ще се възползувам от съвета ти и ще замина рано сутринта.
— Не, сър — възрази стопанинът, — заминете още сега, преди да се е зазорило. Повярвайте ми, никога не съм се молил така пламенно да ме споходи гост, както пламенно се моля сега за вашето благополучно заминаване. На моя родственик най-вероятно му е съдено да бъде обесен един ден, но аз не бих искал причината за това да е убийството на моя уважаван гост. Както казва пословицата, по-добре е да пътуваш спокойно през нощта сам, отколкото през деня — но редом с разбойник. Не се бавете, сър, съветвам ви за ваше добро. Конят и багажът ви са готови, ето я и сметката.
— Задръж колкото трябва — каза Тресилиан, като подаде на стопанина една златна монета, — а остатъка дай на дъщеря си, хубавичката Сесили, и на слугите.
— Те ще останат доволни от вашата щедрост, сър — отвърна Гозлинг, — а и вие щяхте да останете доволен от благодарствената целувка на дъщеря ми, но в такъв час тя не може да излезе на портика да ви изпрати.
— Що се отнася до дъщеря ти, не се доверявай много-много на гостите си, любезни стопанино — посъветва го Тресилиан.
— О, не се безпокойте, сър, ние имаме чувство за мярка. Не се учудвам обаче, че изпитвате завист към тях. Впрочем мога ли да узная с какво настроение ви прие вчера дамата в замъка?
— Да си призная — отвърна Тресилиан, — беше ядосана и смутена, а това не ми оставя голяма надежда, че ще осъзнае гибелната си заблуда.
— В такъв случай, сър, не разбирам защо се нагърбвате със защитата на една жена, която не ще и да знае за вас и заради която си навличате гнева на фаворита на кралския фаворит! Повярвайте ми, той не е по-малко опасен от чудовищата, с които странстващите рицари са се сражавали в старинните книги с приказки.